21 oct 2010, 20:44

Полет към рая 

  Prosa » Cartas
664 0 2
1 мин за четене
Отварям очи. Припомням си всичко, което видях. Стоя неподвижна.
Трябваше ли да владееш дори сънищата ми? Всяка вечер те виждам.
Виждам красивите ти зелени очи, вперени в мен. Светлата ти коса,
помръдвайки заради вятъра и все така разрошена по твоя начин -
до болка познат. С какво те отблъснах? Какво сторих? Аз все още те обичам,
съкровище! Защо след толкова щастливи мигове ме изостави?
Блясъка в очите ти, когато ме погледнеш, го нямаше вече.
Изведнъж всичко си отиде - мечтите ми, целите ми... ти...
щастието ми се срина. Ти беше животът ми. Моята сродна душа.
Не искам да живея и ден без твоята топлина. Без целувките ти...
без дразнещите ти навици дори. Не мога да си представя още
сутрини като тази, когато няма да виждам лицето ти на ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елизабет Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??