/детска коледна реална забава/
- О, принцесо… Падам на колене пред теб… Каква си хубавица… И как нежно си спиш в тоя стъклен ковчег… Но е време за събуждане… Моята пламтяща целувка ще те събуди… Ще станеш, ще тръгнем заедно към двореца, ще се оженим и ще живеем щастливо дълги години…
- Стой!
- Извинявай, на мен ли говориш?
- Че на тоя връх сме само трима – аз, ти и Спящата красавица. Не говоря на нея, разбира се. А на себе си говоря само в пиесите…
- Кой си ти?
- Аз съм Пазачът на морала и толерантността…
- Добре, де – какво искаш?
- Първо, да изкажа възмущението си. Как така ще целуваш момичето? Без съгласието й?
- Но нали трябва да я събудя с целувка?
- Без разрешение? Ти законите не познаваш ли?
- Нали кралят – моят баща, ги пише…
- И, все пак… Момчета!
- А тези кои са?
- Не познаваш ли адвоката си? Извикахме го специално, за да ти съкратим проблемите… А това са свидетелите – по негово искане ги доведохме. Споразумение без свидетели не е валидно…
- Споразумение?
- Извинете за намесата, принце, но именно за това ме доведоха. Аз съм нотариус. Ще заверя споразумението за целувката, ще удостоверя и присъствието на свидетелите…
- А вие, Ваша чест? По перуката познавам…
- Да, принце, аз съм съдия. И дойдох, защото споразумнието трябва да е заверено от нотариус, но и да влезе в действие след съдебно решение…
- Ама как така…
- Принце, ние живеем в нова ера. Политкоректност и толерантност. Не може току-така да целува човек, та ако ще и принц да е, момите наляво и надясно… Приказка, вълшебства, небивалици – но законът си е закон. Колкото и идиотски да е…
- Е, принце, аз като Пазач ви питам… Чакай! Къде отиваш?
- Слизам в Долината. В Приказния град. Където има предостатъчно красавици, спящи само срещу добра дума и сума. Които моми не тормозят клиента с пазачи, свидетели, нотариуси, съдии и други тути-кванти… А вие, господа, не тръгвайте! Отдолу иде още един принц. Той може да е по-наивен или по-влюбчив. Пък и на хонорари да е по-щедър…
© Георги Коновски Todos los derechos reservados