- Здравей, само исках да чуя как си, за малко минавам...

- Интересно  от къде мина, не те видях?

- През мислите ти.

- Но аз не мисля за теб...

- Сега го  правиш, може да е за малко, но следа оставям и  си заминавам ..

- Следа...???? Забравихте веднага!!!

- Далии? Бях там преди, както и сега, знаеш името ми, ето оставила съм следа.

- Ще те забравя!!!

- Няма да ти позволя, ще минавам всеки ден, дори и само за едно здравей.

- Но... аз не  искам... ти  искаш от мен да те обичам, това не мога да ти дам, много бях раняван, много бях предаван. Аз не мога да обичам.

- Неее, ти не искаш да обичаш, по-лесно е така!

- Не, просто вече нямам сърце с което да обичам!

- Ако ме пуснеш свободно в сърцето си, ти обещавам, да го излекувам, да го събера отново цяло и да не позволя повече, никога на никого да го разбива!!

- Има много изгубени парчета, много подарявах, много се раздавах... Никога няма да е отново цяло.

- Тогава, ще ти дам моето!

- Ами ти???

- Аз ли?? Твоето щастие, твоето ново сърце ще ме допълва, когато знам, че бие за двама ни!

- Благодаря ти!!!

Той взе всичко, което му бях обещала, постоя малко с мен, гледахме залеза, в онази нощ млечният път беше толкова ясен... Всичко беше толкова красиво. На сутринта си тръгна, без дори да каже защо...

От тогава живея с половин сърце, чакам всяка вечер загледана отново в залеза, за пореден път да събера парченцата от вече нашето разбито сърце... Ето, пак дойде, казах  ли ви, че ще се върне. Време е отново да лекувам сърцето му, а ако не ми остане сърце, потърсете ме в неговото...