6 ago 2024, 19:44

Помнете щастието като блян

  Prosa » Otros
470 7 4

     Ако се разровим, за да разберем същината на нещата, рискуваме да пропаднем в бездната. Това отбелязва и Лев Толстой в трактата си "За живота" - може би най-великото произведение, написано от човек. Безусловно предназначението ни е да сме нечия жертва, но по-добре е преждевременно да не узнаваме за това. Може да се окажем дори жертва на добри намерения свише. Щастието е вид безтегловност, която рядко ни се удава да постигнем. Тази безтегловност е свидетелство за някаква моментна независимост от обрамчилите ни сили на този свят. През останалото време, ако не се отдадем на течението, то ще трябва да плуваме срещу него, а в това не може да има никакво щастие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Задаваш сериозна тема за размисъл, Младене, очертавайки контурите на собственото си схващане без да да го натрапваш на читателя.
    Поздравявам те!
  • Това за безтегловността и щастието много ми допадна. Наистина когато човек е щастлив все едно лети, лети..
  • Дани, Стойчо - благодаря за хубавите коментари. Благодаря ти и за поставянето на този скромен текст в Любими, Стойчо. Той беше мой коментар в един друг сайт, но тук реших да го обособя като самостоятелен текст.

    Скъпа Елка,
    Благодаря, че поставихте в Любими, както този мой текст, така и още много други. Трогнат съм от голямата Ви подкрепа. Бог да Ви пази и дарява с щастие!
  • Идва момент,когато се вземаме за щастливи,докато осъзнаваме,че тъгата е изтрила еуфорията в душата на "щастливеца"...И чувството за контраст се настанява трайно в нас.
    Щастливи са понякога лудите, но те едва ли го осъзнават!
    Освен като заместител на лицемерието при творческите личности, като актьорите!
    Не случайно има такова определение:"Голям си актьор!"
    Поздравления за написаното от теб, Младен!

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...