Бъди проклет негоднико...
взе ми всичко... сърцето... душата... всичко е твое...
Защо го направи... защо взе и последния лъч надежда и си отиде... скри се... избяга...
Какво ти сторих, по дяволите, че уби и последната ми истиснка усмивка...
Къде сгреших, Господи... какво направих???...
А сега на къде... къде да ида... къде да избягам и аз ??? Как да живея отново... как отново да се смея... как отново да чувствам...
Той ми взе всичко... открадна го... без да се замисли, че ме убива...
О, Боже, нямам сили пак да погледна слънцето и да се усмихна... не помня как да се смея, как да се радвам...
А преди... преди бях друга... имах си и сърце и душа... те бяха пълни с любов... щастие. Но той ги взе... взе и любовта и щастието... не ми остави нищо... дадох му и последната си усмивка в онази тъмна нощ... а той си отиде... взе я и ме остави в тъмнината... сама... сама със самотата, тъгата... празнотата...
Сега тъна в забвението... събирам малките части от себе си... опитвам се да ги сглобя, че д ...