1 feb 2014, 20:15

Понякога

  Prosa » Otros
823 0 0
1 мин за четене


Понякога... Понякога трябва да спреш за миг своя забързан ход. 
Да спреш и да се огледаш. Да видиш хората около теб.

Да видиш как блести щастието в невинните детски очи. 
Да се вгледаш в погледите на преминаващите край теб.
Да погледнеш в тъжните очи на някоя старица или старец,  протягащи просеща ръка към теб за паричка, с която да си купят хляб.  Да дариш Доброта.
Понякога... Понякога трябва да затвориш очи,

за да видиш красотата, която те заобикаля.
Да помечтаеш... Да полетиш с крилете на пеперуда.
Да запееш песен със сладкопойна птичка.
Да усетиш нежния аромат на цветята.
Да догониш вятъра, който роши косите ти.
Да даряваш усмивка на всеки твой враг.
Да гледаш на света през очите на любовта, 
за да е по-цветен всеки следващ ден.
Да видиш колко много болка е събрана в душата на един клошар. Да му подадеш ръка. Да дариш  Любов.
Да направиш куп добри дела и да си горд след това.
Понякога... Понякога, когато ти е тежко да поплачеш на майчиното рамо. Да избършеш нейните сълзи. 
Да се събереш с приятели и да си спомните за безгрижното детство.
Да помогнеш на човек в беда.
Да прочетеш приказка на сираче. Да дариш Щастие.  
Да обичаш.  Да даряваш Топлина и Нежност.
Понякога... Понякога трябва да спреш поне за миг и после да последваш мечтите си.

denisima - 02.04.2013 г.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дени Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...