– Понякога мечтите разболяват – каза ми тя.

В резултат - настинах мечтаейки. Сега търся ваксина за такава настинка.

Човек се привързва не към обекта, а към емоцията която носи той /обектът/. Манипулирано от егото, съзнанието изисква повече /всичко/, обричайки чувствената усетност на постоянна неудовлетвореност. Да, зная, моите зависимости имат отношение единствено и само към моите представи, не към реалността. Моите демони са си мои. Реалността /животът/ наказва мечтателите. Е, и! От това, колко голямо е едно желание, зависи колко дълго ще трае заблудата.

Мисълта води емоцията. Думите овладяват мисълта. Логично. Но!

Способността да анализираш, изисква известно отдръпване. Отдръпване, чието следствие единението,

носи както спасение от покварата на множеството, така и обреченост в несподеленост /неразбиране/. Наложените цели /от същото това множество/ опорочават избора. Целта е, поддържане

определено ниво на себеуважение.

Себеуважение обвързано с остойностяването на Аза. Себеуважение, за чиято степен отговаря

усещането за заслуженост.Заслуженост, кореспондираща с критерия /нашият вътрешен/ за стойност.

- Много си сложен - каза ми тя.Сложността отблъсква.

- Не отхвърляй същност заради сложност - казах и аз.

Субективното,почти винаги е в конфликт с обективното.

Нашето възприятие за редност е сложен оценъчен процес отразяващ резултата от претеглянето на всички "За" и "Против" касаещи съзнателното осветляване /разбиране/ на човешката деятелност в развитие.Тук трябва да уточня,че понятията редност и справедливост не винаги се припокриват.Усетността редност допуска определени отклонения, докато справедливостта е детерминантна.

- Ти имаш свободно време. -Каза ми тя.

/Сякаш времето е затворник,който пускам на свобода./

- Твоят мозък,не ти е приятел!Свободата е избор! -Казах и аз.

Малцина са тези,които поемат отговорността касаеща остойностяване на себе-личностно ниво.В повечето случаи не се касае за отказ,а за липса.Липса на критерий.Критерий градиращ разпиляното съдържание в стройна пирамида на ценностите.

Изповядвайки /доброволно/деятелност екзистенциално на ръба,търсещият смисъла човек /истинският/попада в хипотеза на зависимост с доминантна материалността в своята най-уродлива форма - парите.Заложник на думите: - "трябва,налага се.....:,аристократът на извисени усетности /почти винаги/пътува през живота с билет за трета класа.

- Всички ме мислят за сексуалка. -Каза ми тя.

- Да се облегнеш на мнението на мнозинството,като аргумент за собствената си правота е признак на семантична слепота. - Казах и аз.

Ако искаш да имаш успех,трябва да вдъхваш увереност и сигурност.Да имаш умението да се сприятелиш с тъгата в теб,да и позволиш да те отведе навътре,дълбоко в твоята същност трансформирайки негативната усетност в разбиране на ниво мъдрост.

P.S.

Недостатъкът на претенциозно подредената думност носеща същност не е в сложността на изказа,а в

липсата на подготвено съзнание което да я осмисли /възприеме/