Ако ме потърсиш, за теб винаги ще бъда срещу огледалото, където ме остави. На свещи лицето ми е тъй невинно. Не се подлъгвай, щом ангел видиш нежно да те гали. Дъждът докосва едва изваяното тяло. Отдавам се на теб изцяло. Бих могла да стена във ръцете ти и бих могла да те докосна като дъх на ангел. Не пожелавай да те имам, в ръцете ми е грях от всички преди теб. Не бих могла и да обичам нищо повече от силните ти рамене в нощта. Така обичах до сега, така обича само демонът в нощта. Не можеш да имаш сърцето ми, не си първият, който докосва гърдите ми. Аз съм само ангел, при мен се утеши. Крилата си забравих за тази вечер само, преоткрий ме. После си иди, дори и Крал на блудницата не може да се моли! Как бих могла да ти служа, освен във късния си час. За теб съм хлапачка и жена, бих могла да стана дори и майка само за  нощта. Но сърцето ми свикна да вижда във всеки поредния. Възползвай се от мен, докато давам ти. Най-красивия цвят държиш в ръцете си, но ароматът му разми се. Не идвай ти на сутринта, губя блясъка си. При мен след дъжд дъгата не изгрява. Аз съм само море, не търся ни бряг, ни пристан за отмора. Няма да ме заблудиш, преди мен си искал и други, а аз след теб  много път ще извървя със всеки следващ и пак сама. Ще търсиш Любов, след нея жена. За теб ще си остана блудница, но не съдба. Ти гледаше с поглед към друга, но видя празнина, а във мен нямаше дори това. Не плачех за никой, няма да плача и за теб. Само понякога очите ми са влажни, затова страдам, че не бих могла да те обичам. Не бих могла да чувам гласа ти, защото в нощите не съм сама, не бих могла да те докосвам, освен в любовната игра. Но ще издържа и още ще живея, нищо, че утрото така се бави. Аз ще остана детска рисунка в съня ти, а сега си иди.Преди теб да ме обичат не успяха, не ще успееш и ти.

Това, което искаха да ми кажат устните ти, ми го казаха ласките ти. Но аз не искам сърцето ти. От моето мълчание боли, по-добре си върви. Може би тайно запазих си правото да бъдеш само пореден.