Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 9: Грижи за татко
Следващите дни за Беликá минаха в сън. Завита с дебелото одеяло, а върху него задължително беше красивото й наметало. Може би заради наметалото, но Беликá не сънуваше онова място и онези, които искаха да остане при тях. Не сънуваше всъщност нищо. Просто заспиваше уморена и след това се събуждаше, сякаш бе минала една минута. А всъщност вече бе следващият ден.
Беликá вече не се притесняваше за мълчанието на Беликáр. Тя се чувстваше уморена през дългият ден и едва успяваше да дочака мракът. Заспиваше още преди да дойде сумракът дори. Особено обичаше да изпива чаша с мед и топла вода от минералният извор не далеч от Беликáр. Чувстваше се много истинска и жива след първата глътка още.
Този ден не знаеше кой беше вече. Объркваше се в броенето, дори забрави да преброи предният или по-предният ден. Затова сега не знаеше кой точно ден беше вече. Сънят, който я откриваше постоянно, дори през деня съвсем я объркваше. Затова сега не знаеш ...