Последен шанс 11

            Инес е изчезнала… Вървях към дома ни и звънях по пътя на Рамон. Обърках му номера от притеснение и най-накрая се свързах с него. Той ме успокояваше, че може да се е отбила при някое приятелче и да чакам. Скоро Рамон пристигна. Аз повторих историята, че е тръгнала до  магазина, но не е стигнала до там. Започнахме да звъним на всички приятели на Инес. Никой не знаеше нищо. Рамон обиколи всички съседни къщи. Питаше за Инес. Никой не я виждал. Беше се изпарила във въздуха… Рамон отиде и на плажа. Търсеше я, обиколи всички спасителни кули… Аз стоя у дома и чаках… Тресяха ме страшни нерви. Всичко изригна и хукнах към тоалетната да повръщам. Върнах се пребледняла като платно.

             Нямаше и следа он нея, оставаше да уведомим полицията. Хукнахме с  Рамон в участъка. Там разказахме всичко на полицай Фарадо Мануел. Той беше мъж на средна възраст с будни очи. Задаваше ми много въпроси и разчепкахме всяка минута от деня. Казах с какво е облечена, какъв велосипед кара… Изглеждаше енергичен и стабилен. Успокояваше ме, че имат най-добрите кучета  следотърсачи. Дано я открие, Господи! През сълзи споделих, че съм забелязала за влизането в къщата и разместване на някои вещи. Дадох му снимка на Инес, подписах документи за издирването  и се върнахме в къщата. След час пристигнаха полицаи и сложиха записващо устройства на  домашния телефон и едно бръмбарче към моя мобилен телефон. Влезнаха в стаята и, разгледаха, взеха дрешка… Казаха ми да чакам, ако е отвлечена ще се обадят за откуп… Да чакам!!! Как се чака като детето е изчезнало? Разпадах се на части… През главата ми минаваха страховити мисли…Не ме сдържаше на едно място, обикалях из стаите като хала, часовете се нижеха, аз се свлякох на дивана ни жива, ни умряла. Сърцето ми тупаше като барабан. Не знаех какво ще стане, изпаднах в истерия, ревнах с все сила, после плаках без глас… Не ми остана глас… Рамон се чудеше как да ме успокои. Стоеше разтревожен до мен, държеше ме за раменете, говореше ми, но нищо не можеше да ми помогне. Чакахме… Стана вечер. Нощта падна с черното си покривало и аз се уплаших още повече. Къде е малкото ми момиченце? Какво са му сторили? Изпаднах в дълбоко униние и си представях ужасни неща за Инес. Зъбите ми тракаха от страх…  Успокоителните не ми действуваха. Гледах втренчено в телефоните, но те упорито мълчаха. И часовникът зацъка тик-так тик-так… Знаех, че първите часове след отвличане са най-важни за откриването на улики. Дали откриха нещо? Блъсках си главата в догадки. Не можех да звъня на полицаите  по всяко време и да ги пришпорвам, едва се удържах… Рамон ми сипа два пръста скоч в една чаша и аз преглътнах една глътка. После още една. Горещата течност се разля в стомаха ми и ме прегори. Задавих се, но малко ме отпусна. Нещото, което ме ядеше от вътре утихна временно… Щеше да е тежка нощ. Грабнах порцелановата фигурка на Девата и я стисках с две ръце отчаяно… Редях молитви на ум, заричах се, умолявах я да спаси дъщеря ми… Съдбата пак ми се озъби като зло куче и ме захапа… Животът ми пак се разбърка и едва ли ще успея да събера всички парчета на пъзела… Нещастията нямаха край…

              Вцепених се от ужас…

Следва…