ЕМАНУЕЛА
Емануела слизаше по стълбите в блока, където беше квартирата ѝ. Тръгваше за лекции. Бяха изминали четири дни, откакто се разигра бруталната сцена пред дома на Андрей и Ана. Иван го нямаше вече и тя щеше да продължи следването си спокойно. Още не се беше съвзела от всичко случило се, но реши да се довери на Андрей и Ана. По пътя им за чужбина, те ѝ бяха разяснили всичко по телефона.
Щом се озова навън, видя някого, когото не очакваше и не желаеше да вижда. Това беше онзи загубеняк Дидо. За момент се стъписа и стисна устни в обзелото я чувство на гняв. Този задръстен чекиджия се беше възползвал от нея без нейното знание. Ако Иван беше все още жив, тя щеше да го прати на часа да му тегли един здрав бой.
-Здравей, Еми – каза Дидо щом се приближи към нея.
-К`во искаш бе, задник?!
-Благой умира в болницата, трябва да се обадя на приятелите ти!
Тя за момент примигна, след това отвърна:
-Кой Благой, онзи дето уби гаджето ми ли?
-Виж ти, доколкото разбрах, ти не си била много щастлива ...