Последна година заедно

                                       Последна година заедно

Здрасти! Казвам се Исабел и съм пиано. Пиано, което знае много тайни и неведнъж е усещало чувствата на притежателите си. Името ми е дадено от малката пианистка Зорница. Тя толкова често свиреше на мен. Чрез нотите ми разказваше за чувствата и желанията си, преживяванията. Аз винаги се стараех да я успокоя, да й вдъхна смелост и да й припомня какви мигове е имала на сцената. Мигове, които нито тя, нито аз ще забравим.
Зори често свиреше, защото имаше много концерти. По трепета, с който галеше клавишите, усещах, че се вълнува от предстоящата изява и е готова да излезе и да изсвири най-хубавата пиеса или песен. След това да се поклони пред акомпанимента на хилядите аплодисменти и да се скрие зад кулисите, уверена в успеха си. Аз никога не съм била при нея по време на концерти, но го усещах. Зорница свиреше много упорито и с голям хъс. Често сядаше на стола и почваше да мисли свои пиеси, вдъхновена от чуждите. Тогава аз бях щастлива. Знаех, че моята пианистка никога няма да ме остави.
Помня, едно лято Зори с радост си просвирваше старите упражнения и си припомняше незабравимите мигове на сцената. В разгара на ваканцията тя прекъсна свиренето, за да си почине. Една спокойна вечер Зорница влетя в стаята. Аз бях много развълнувана, защото очаквах да ми разкаже на езика на музиката как си прекарва ваканцията. Но пианистката ме подмина и седна на един стол. Нямаше ли поне да ме поздрави? Заслушах се и чух, че плаче. Какво й имаше?
Дълго време след това Зорница седна на пианото и засвири. Аз бях най-щастливото пиано тогава - сигурна бях. Но щастието ми не трая дълго, защото свиренето й не беше хубаво. Тя грешеше и свиреше някаква тъжна мелодия. Какво ли значеше това, аз не знаех.
Скоро дочух един разговор, от който разбрах, че тази година Зори няма да разучава новите си упражнения, нямаше заедно да тръпнем преди концерт - тя нямаше да свири, за да може да има повече време за учене. Тогава разбрах защо плачеше и защо свиреше толкова лошо онази тъжна мелодия.
Заболя ме. Осъзнах, че скоро няма да пея нито с нейните, нито с ничии чувства. Нямаше да се радвам на всеки неин успех и да се наслаждавам на правилно изсвирените пиеси. Училището отне моята пианистка.
Един ден Зори дойде до мен, огледа се в черната ми повърхност и вдигна капака. Засвири някаква тъжна песен. Беше нейна - прощалната й песен за мен.