Последна песен
Беше късна майска вечер. Улиците в града се осветиха от безброй лампи.
По средата на площада един самотен възрастен мъж свиреше жални мелодии на цигулката си и пееше. Облечен в изпокъсано зелено палто и измачкани панталони, той беше вперил поглед в лъка, отмервайки внимателно всеки такт. Малка кръгла шапка, пълна със стотинки, лежеше на земята пред него.
Минувачите бързаха, отправени към своите далечни цели. Някои отминаваха музиканта, но имаше и такива, които го наблюдаваха със смесица от ирония и състрадание.
Скоро мъжът прокара финалните акорди за деня, прибра бавно инструмента и се наведе да вземе шапката. Започна да брои парите, мърморейки си тихо.
- Три и шейсет – продума усмихнат. – Ще има за хляб. Благодаря ти, Боже!
Затътри се към един мрачен квартал. Бляскавите витрини се превърнаха в рушащи се мръсни постройки и разпилени кофи за боклук. Той се насочи към ниска къщурка, но се закова на място, когато видя спрялата скъпа кола пред дома му. „Това да не би да е на ...