… Много ще ми липсваш. Но всичко приключва тук. Не ме разбирай погрешно, аз искам да съм с теб. Но не по този начин. Не повече.

   През тези три месеца, в които бяхме заедно, аз все се надявах, все очаквах нещо да се промени… И вчера осъзнах, че всичко ще си остане същото. Аз ще продължа да се надявам, а ти да потъваш все по-дълбоко в живота си. Защото в момента, а вероятно и още дълго време, в твоя живот няма място за друг човек.

   През дните, в които не се виждахме, аз постоянно се измъчвах, бях или тъжна, или ядосана, или разочарована. Но после поглеждах очите ти и веднага усмивка озаряваше лицето ми – невъзможно беше да ти се сърдя. Проявявах разбиране към натовареното ти ежедневие. И продължавах да очаквам обещаната промяна.

   А колко неща ми се искаше да направим заедно! Да имаме един цял ден само за нас, без задължения, без да бързаме за някъде. Да идем на кино, на концерт, да ядем пуканки пред телевизора, сгушени един в друг. Да гледам как се събуждаш сутринта, огрян от лъчите на изгрева…

   Тази промяна очаквах с нетърпение всеки изминал ден. Но вчера осъзнах, че имаме само две седмици, преди да замина. И тази промяна няма да настъпи след тези две седмици, както ми се искаше.

   Ти ми казваше, че няма още дълго да продължим с това темпо. И аз ти повярвах. Сега разбирам, а може би тайно в себе си винаги съм го знаела, че тази промяна няма да настъпи. Веднага би ме опровергал като кажеш, че ще настъпи, просто не сега, а след известно време. Но аз не мога и не искам да чакам повече.

   За мен живота тепърва започва. Не искам да премине в мъчително очакване нещо да се промени. Не искам такава връзка от разстояние. Ако ще има промяна, трябва да е сега, веднага, или никога. Тъй като е късно вече за първия вариант, остава само вторият…

   Каза ми, че ще пътуваме всяка седмица и така ще се виждаме, ще го измислим някак. Знаеш, че това не го чувам за първи път. Как ще пътуваш постоянно? През седмицата си на работа, а през уикенда – при приятелите и семейството. Досега нищо не се случи както си го представях, или както ти ми го представяше. Защо очакваш да повярвам, че сега ще е различно?

   Не знам дали разбираш колко ми е трудно,  и колко ми беше трудно. Защото аз живеех в очакване, а ти живееш тук и сега. Аз не успях да се насладя истински на хубавите моменти, в очакване на предстоящите, още по-хубави. Сега, когато знам, че няма да има по-хубави, съжалявам изключително много за времето, в което не сме били заедно. Не изживях и половината неща, които ми се искаше да изживея с теб. Твърде рано всичко свършва, като гръм от ясно небе.

    И сега в съзнанието ми изникват онези първи моменти, а очите ми се насълзяват, като знам че те ще си останат в миналото и не могат да се върнат. Помниш ли как с часове седяхме прегърнати? Аз затварях очи и се радвах на слънцето и близостта ти. Сякаш времето беше спряло и никой друг не съществуваше, освен ние двамата. Никога не се бях чувствала толкова жива, колкото тогава, не знам за теб какво е било усещането.

   Сигурно си мислиш, че ако исках да съм с теб, щях да направя тази жертва и да изчакам. Да кажем, че го направя. Какво ще стане? Ще продължа да очаквам да се видим и всичко да бъде различно, ти ще ми разказваш колко си зает и как нямаш време, ще пропуснем тази седмица да се видим, следващата може би също. Винаги нещо ще ни пречи. Аз и досега не разбрах защо си с мен и какви са чувствата ти. Не искам да продължавам така. Искам да се радвам изцяло на настоящето, а не да очаквам „хубавото” бъдеще. По-лесно ще ми е да спра да се надявам. Макар че това, което правя в момента, ме разбива.

   Искрено се надявам да постигнеш това, което искаш – да бъдеш някой, да правиш това, което искаш, а да не пилееш времето си. Едва когато го направиш, струва ми се, ще имаш място за някого до себе си. Сега, изглежда, си се потопил в навиците, еднообразното ежедневие и не можеш да се измъкнеш. Мислех, че аз ще успея да ти помогна, но не успях. Няма как да настъпи промяна, ако ти не я искаш напълно. Когато и ако този момент дойде, и ако ти все още имаш желание, ще се радвам да продължим оттам, откъдето спряхме. Стига да не е прекалено късно.

Желая ти само най-хубавото.

Сбогом.                                                                 03.09.2013