Лежа в мрака и чувам как сърцето ми тупти... в ушите отеква: туп, туп, туп...
Сърце, изгарящо от болка, молещо за пощада, вика те... не чуваш ли?!
Това сърце, което ти разтуптяваше и спираше в един момент...
Това сърце, което ще догори без любовта ти...
Моля се на Господ през сълзи, с пресипнал глас да те върне!
Миг да ми дари с теб, да мога да те обичам още малко!
Но светлинка не виждам... никакъв лъч надежда...!
Отново оглушителното: туп, туп, туп...
Чудя се как това сърце има сили да бие още?
И не знам как намирам още сълзи да плача?
... ТУП, ТУП, ТУП...
Болка вляво... силна, непрестанна, изгаряща... ...