Денят беше толкова обикновен, че с лекота можех да излъжа себе си, че не изпитвам болка... но по ирония на съдбата тя ме следеше неотлъчно през цялото време. Беше навсякъде! В портмонето ми, където държах бележката, на която ми написа: "Ти си най-важното нещо в живота ми! Обичам те!"... както и в ръцете ми, в които отчаяно стисках кръстчето, което ми даде, за да си мисля за теб. Болката присъстваше и в нашата песен, която не излизаше от главата ми, но най-силна и унищожителна бе в сърцето ми... там таях образа ти, очите ти, усмивката ти... спомените ни.
Чаках те под часовника... може би с надеждата да те зърна първа... така и стана. Заболя ме повече, отколкото очаквах. Тръгнах към теб, повтаряйки си тихо "Боли! Боли! Боли!"... Една жена ме погледна странно, но не ù обърнах внимание. Когато те доближих, те погледнах в очите... знаех, че ми е за последен път... Боли!!! Така ми се прииска да те прегърна... стиснах длани в джобовете си... Нямах право! Тръгнахме нанякъде... не си чувствах к ...