26 dic 2005, 23:10

Последно Сбогом

  Prosa
2.3K 0 14

Беше с мен, а сякаш мислеше за друга. Нейните целувки още те горяха, а когато аз допирах устни по лицето ти сякаш те обливаше студена вълна! Мълчиш... защо по-добре не си признаеш всичко. Аз знам, знам всичко, но искам да го чуя от теб. Поне днес бъди честен с мен, като за последно... Но и аз мълча! Мълча и гледам към теб. Това лице, което никога няма да забравя, тези устни, които никога повече няма да целуна, тези очи, които ще ме изгарят докато не изгори и сърцето ми... Продължавам да мълча, а всъщност искам да изкрещя на целия свят - "Обичам те, обичам те, обичам те... "! Но не мога... знам, че няма да ми отвърнеш със същото... и толкова боли. Болката няма край, а сълзите вече напират и в очите на двамата. Думите "Нека останем приятели" ме пронизват... усмихвам се и тръгвам... на къде и аз не знам... само знам, че не мога да бъда приятелка с човека, когото обичам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Преслава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...