Последно Сбогом
Беше с мен, а сякаш мислеше за друга. Нейните целувки още те горяха, а когато аз допирах устни по лицето ти сякаш те обливаше студена вълна! Мълчиш... защо по-добре не си признаеш всичко. Аз знам, знам всичко, но искам да го чуя от теб. Поне днес бъди честен с мен, като за последно... Но и аз мълча! Мълча и гледам към теб. Това лице, което никога няма да забравя, тези устни, които никога повече няма да целуна, тези очи, които ще ме изгарят докато не изгори и сърцето ми... Продължавам да мълча, а всъщност искам да изкрещя на целия свят - "Обичам те, обичам те, обичам те... "! Но не мога... знам, че няма да ми отвърнеш със същото... и толкова боли. Болката няма край, а сълзите вече напират и в очите на двамата. Думите "Нека останем приятели" ме пронизват... усмихвам се и тръгвам... на къде и аз не знам... само знам, че не мога да бъда приятелка с човека, когото обичам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Преслава Всички права запазени
