Последното късче надежда
Тя седеше на ръба на скалата. Сините и очи, пресъхнали от сълзи бяха вперени в бурното море. Задаваше се буря и морето се вълнуваше. Водата бе придобила зеленикав цвят, вълните се надигаха и спускаха яростно, оставяйки пяна след себе си. Носеше се силният аромат на морска сол, който и напомняше за вкуса на сълзите й и тя наистина ги усещаше или пък това бяха просто долетелите пръски вода. Вятърът развяваше косата и, играейки си нежно с нея. Имаше нещо красиво в това. Звукът на вълните беше като песен, страховита и успокояваща, носена навред от вятъра. Огромните вълни се разбиваха в брега и отново се връщаха в морето само и само, за да се хвърлят отново на брега. Звукът от разбиването на водата, кънтящ и мощен, придаваше на човек усещането за незначителност и уязвимост пред мощта на морето. Но чувствата които бурното море будеше у нея бяха възхищение и смирение.
Огромните вълни се хвърляха срещу скалите, разбиваха се с тътен, запръсквайки капчици вода, които неж ...