Посредствеността, твоят убиец
Те всички бяха обвити в думи, лъжливи тъпи думи, чрез които се стараеха да бъдат оригинални и абстрактни, но тяхната глъчка се смесваше с шума на градовете, онзи досаден делничен шум. Внушаваха си, че откриват нещо задушевно и красиво в него, за да могат да бъдат поне малко артистични сред лъжливите образи. Вечер обаче, преди да направят, или направо да произведат поредния евтин безсмислен секс, мрънкаха, че от този шум почва да им писва и се караха кой е искал апартамент до главния булевард или в индустриалната зона на града.
От тяхната артистичност се получаваше само евтина помия, която дори не можеше да се окачестви като посредствена - това да се дължеше на факта, че структура в слузта не може да има. Лигави излияния, написани от лигави човечета, правещи евтин безсмислен секс сутрин, пиещи евтино разводнено кафе от евтини чашки на сърчица и пушещи гадни обществени цигари, които миришеха като изгоряла вестникарска хартия.
После се къпеха, да, къпеха се в баните си, но само както те си знаят – без да си мият слабините и задниците, защото било гнусно.
Те наричаха това, ТОВА "изкуство", к’во знаете вие. И слушаха евтини поп-песнички, миришещи на потни чорапи, и си мислеха, че знаят какво е любовта. Мислеха си, че 4 английски думи на кръст са гениалното постижение на звуковото изкуство.
Проклинаха пропадналото младо поколение за това, че пуши трева и пие бира и отвертки по пушкомите (яд ги беше, че макар и изпаднали, младите бяха поне малко непосредствени).
Върхът на простотията било да бъдеш рапър, пънкар, рейвър или рокер. А да си бунтар - направо жалка история - за всичко ги беше яд, те бяха маломощни социални помияри, остаряли преждевременно от перхидрол и голф 3-ки.
Те казваха, че депресията е нещо шеговито и смешно и че е жалко да се самоубиваш.
Те не вярваха в Бог, но не защото не виждаха смисъл, или бяха отчаяни, а защото като малки дори не са говорили с родителите си на тая тематика.
А ако вярваха, беше само по Великден и Коледа. И най-вече, когато им се случи нещо лошо, не за да се уповават на силата му, а защото нямаше кого да винят.
И си наливаха евтиното кафе в евтините чашки на сърчица.
И си носеха потните чорапи.
И слушаха Бритни.
И се наричаха писатели, въпреки че дори не знаеха елементарни правописни правила и норми – за това трябвало да бъдеш филолог, казваха – а за тази специалност нямало бъдеще, това беше вечно оправдание за всичките им драскачески грешчици с дъх на разгонена тълпа.
Те мразеха нецензурните думи и жаргонните изрази, защото можеха да си служат единствено с крадени низкопробни алегории и етимологични фигури, за чието съществуване дори не подозират, защото речникът им е беден. Псувните бяха за реалния живот, когато трябваше да произвеждат низкопробния си секс. Обаче не и за възвишените им, събуждащи страхопочитание ТВОРЕНИЯ, там трябваше "да бъдат себе си", ако изобщо съществуваха като личности.
А тях ги нямаше.
© Зараза Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
да-да, разбира се..
само дето има нещо като метафора, и представете си мога да я слагам зад всичко, дори и чашки на сърчица. понеже наистина ми изглеждат отвратителни, ние вкъщи никога не сме имали такава.
ии... родителите ми са на по 50, но некси не ми изглеждат посредствени, макар и да съм го писала за хора на по 25-30, тия, дето са си удавили младостта в разни битови боклуци и грижи, с по 2 деца и нямащи нищо интересно в живота си.
а, и за главните букви изобщо недей ми дръж сметка, окей? нямам Caps lock, когато мога, натискам шифта, за да става въртелът. В крайна сметка поне не греша думите 'перспектива' и 'абитуриент', което е коронен номер на повечето от Откровения.. хмхмхммм...
Пък моето мнение за това дали е жалко да се самоубиваш е основано на твърде дълги концепции, че да го плескам баш в коментарите по произведение.
А, и... много молим да си имаме уважението - аз не оплювам, некси низменно ми е, ако ти го харесваш това дело, аз не, но аз просто иронизирам, критикувам, влагам сарказъм и каквото още се сетиш в тоя дух.
ама да плюем - т'ва го минах на 13 още, ако ти не си, то съжалявам за теб...
П.п.: не успя да превъзмогнеш факта, че 'курва' няма общо с 'мъжки полов орган', като гледам, ха? -
Знаеш ли, наистина трябва да минат 30 години, за да разбереш как “бунтарите” се превръщат в “посредствени” според следващото поколение “бунтари”, които пък ще смятат твоето поколение за “посредствени”, от което може би ще те заболи, когато го разбереш. Колкото за правописа – изреченията според него започват с главни букви и не разбирам защо коментарите да са изключения. И, повярвай, не си открил/а топлата вода, като ни казваш, че има посредствени. Обикновено те слагат всички, с изключение на себе си под един знаменател. Интелигентните знаят, че всеки човек е различен, а кафените чашки на сърчица не са мярката за посредственост. А да се самоубиваш наистина е жалко. Дори и за това, че никой мъртъв вече не би могъл да изпита удоволствието да се изяви като оплюе "въпросните човечета".
-
само усмивка за теб Сизифе
-
много лошо, ако се смееш на тва, daik
-
Браво и "дупе да ти е яко".
Рано, рано ме усмихна -
БОЖЕ, ЧАК СЕГА ГО РАЗБРАХ... Сякаш си го писала за Моя случай.Чак сега се зачетох по-добре, на първо четене си бях втълпил други работи. Значи в цялата Гадост имало и някой на моя страна... Да, това наистина е изкуство. Ако някой друг от сайта можеше да разбере за какво става всъщност дума (сложно е, нали
, биха осъзнали колко дълбоко е творението ти. Сещам се обаче за едни... да не ги квалифицирам с имена (добре са описани от теб в тоя разказ), дето не са регистрирани в сайта, но които поне допреди обичаха да ми четат нещата които публикувам тук или в блога си, и да се хилят "колко са смахнати и извратени". Аз пък на тях съм посветил "студена безметежност". Те си знаят... А и ти - ако не съм си го втълпил, но май не съм. Безкрайно се радвам, че прочетох тоя разказ, та макар и със закаснение.
баси, в къф филм ме върна тоя разказ... сънувам ли? -
много кофти, задето реши, че това е отправено към вас, наистина.
не само из интернета ги има тия ходещи трупове, с празни идеи, с фалшиви пламъци в душите. писах го за хората, които виждам в реалния живот.
пък ако вие (в частност ти) се смятате за такива - тъжно за вас, защото другите няма да ви оценят и на стотинка повече от вас самите и няма да тръгнат да ви убеждават колко сте готини.
а за послеписа ти... сега изобщо не ми е празно, но ако под празнота разбираш несъответствието с това, което е описано в творбата ми (да, ТВОРБА Е, за разлика от масовото порно в страницата), да ти кажа само, че си се объркала много лошо.
а коментарите (и оценките (като за начало положителните)) са за беззъби романчета, посветени на проникването и забранената 'любов', нали така?
жалко наистина. -
неромантична, мерси.
Безжичен, не смятам, че след 30 години отвращението ми към душевната евтиния и посредствеността ще намалее, но да не казвам голяма дума -
Хмм, смело изказване. Писал си в интересен стил -звучиш много убеден в правотата си. Сигурна съм, че за това произведение ще получиш много отрицални коментари и критика, но всъщност, то е много добро попадение. Браво! Така изкрещяваш истината, че е съвсем нормално много хора да се почувстват засегнати /6/
-
аха, затва въпросните човечета се скъсаха да го коментират
-
Много интересно...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
(и не само това)