Повеите на любовта – втора част
Господи,
Дай ми спокойствие да приема нещата, които не мога да променя.
Смелост да променя онези, които мога да променя.
И мъдрост да виждам разликата между тях.
(Молитва от Франциск Азиски)
* * *
Възможен ли е свят, където да царуват Правда и Истина!
Свят, където Седемте смъртни гряха са непознати!
Свят, където няма войни, престъпност, а царуват Мир, Спокойствие и Справедливост!
Където звучат нежни лирически песни за Любовта, Красотата и Щастието за всички хора на това общество! Общество на хора, усмихнати, радостни, които се обичат и поздравяват при среща.
Общество, където няма бедни и богати.
Свят, където всеки ще върши любимата си работа: ще твори музика, изкуство, поезия, живопис, архитектура. Ще създава паркове и райски градини.
Свят на високо извисени духовни личности.
Свят, в който няма цар Капитал, казина, бинго зали, хазартни игри, барове...
Свят, в който всеки ще може да пресътворява мечтите си в реалност, ще има собствено имение – пространство на любовта, където да си отглежда плодове, зеленчуци.
Свят, където няма пластмасови отпадъци, Отопление и превозни средства са със слънчева енергия. Човекът пътува със силата на мисълта и се телепортира на мястото, където иска да посети.
Възможно ли е да се случи всичко това?
* * *
За да се случи изпълнението на една мечта, нужно е да се повярва в нея и да се посее! И когато следващия път пристигне на поредното космическо посещение на Земята, тук да го посрещнат по подобаващ начин. Едно общество, в което да царуват Мир, Правда, Истина, Мъдрост, Щастие, Любов!
Всички онези носители на злото, които ги има сега, в този век, и които не са готови да живеят в новото общество, ще бъдат пренесени на друга планета, където адът ще им осигури това, от което имат нужда.
Този свят сега е толерантен към престъпници от всякакъв род и мястото им в Новата Земя е нежелателно.
Любовта ще царува в този свят.
Любов, божествена и безусловна!
* * *
Живеем в 21 век.
Век на войни, разрушения и болести, където човек за човека е вълк, където царуват Седемте смъртни гряха и парите.
Век, в който милиарди са призвани и малцина избрани ги контролират и използват.
До кога!
Как да се променят нещата?
С революция?
Нещата няма да се променят.
Тя генерира отрицателна енергия, а злото се храни с нея и става все по-могъщо. Френската революция, Октомврийската в Русия, 9 септември 1944 и Демокрацията 1989 година в България, не промениха нещата към по-добро. Ставаше все по-лошо и по-лошо. Сменяха се властите и преминаваха от едни ръце в други, а богатите ставаха все по-богати. Числото на бедните, унижените и оскърбените растеше и продължава да расте. Напразно загинаха много видни личности между които: Васил Левски, Христо Ботев... и поети като Никола Вапцаров, Христо Смирненски, П. К. Яворов, Пеньо Пенев, Петя Дубарова, Гео Милев – някои загинаха в борбата за свобода, други – по затворите, трети – от болести или се самоубиха, разочаровани от смразяващата и бездушна реалност.
Как да се промени светът към по-добро! Как да се прекъсне негативната енергия на Седемте смъртни гряха, която подхранва носителите на злото?
Как?
Всъщност сегашната Демокрация е добра. Добра за онези, които натрупват милиони и милиарди в банки, живеят в луксозни палати, летуват на екзотични курорти и т. н.
Какво би станало, ако потърсим помощ в просветата, в образованието. За съжаление, образованието е по влияние на чужди сили, които имат интерес духът на родолюбието на българската нация да бъде заменен с някакви измислени европейски ценности за сметка на българската история и литература.
Да простим на богатите и посеем семето на Любовта. Енергията на Любовта ще поникне и след време ще берем нейните плодове. Онези, които са се хранили с енергията на омразата, просто няма да могат да живеят в Пространството на Любовта, след като са лишени от приток на негативна енергия. Нужно е обаче енергията на Любовта да обхване цялата страна.
Разбира се Пътят към Правдата, Истината и Светлината е много дълъг, но е благословен от Бог.
Но нека да се върнем към обществото на творците, чрез което се изявяваме на полето на мисълта и словото.
* * *
Драги приятели!
Пристигнах във вашия сайт, защото бях поканен от ваш колега. Пристигнах за да поговорим за Любовта.
Дълго време размислях дали си струва да говоря за Любовта, за която всички пишем в творбите си. Направи ми впечатление приетата програма на оценки за качествата на творбите по петобална система, а така също и издигнатата в култ Анонимност. На 16 май 2018 година публикувах първа част на прозаичната творба „Повеите на любовта“. Надеждата ми да се променят нещата бяха едва 1%. Мина известно време и нищо не се случи. Близо 10 месеца след това реших отново да поговорим за Любовта
Онази любов, в името на която загина Иисус Христос, Любовта, за която живя и поучаваше стотиците си ученици Петър Дънов.
Любовта, която извисява човешката душа и към която се стреми всеки човек. Защото без любов на Земята животът е сив, нерадостен и лишен от красота.
Но любовта също така има и друго лице. Тя изпепелява. В нейното име са загинали много видни личности, защото са били неразбрани. Управляващите в една държава не се интересуват от вътрешния душевен живот на своите поданици. Всеки човек е оставен сам да решава съкровените си душевни преживявания.
* * *
Защо ни се дава право да подлагаме творбите си на оценка! Нужно ли е сами да ставаме проводници на завист, ревност, гордост в отношенията си едни към други. Или решиш да дадеш някому „в любими“ натиснеш бутона, а отдолу се явява надпис: „Махни от любими“! Не би ли могло да бъде по просто, както е в някои други сайтове. Подкрепяш една творба – даваш ѝ точка. Не подкрепяш – нищо не даваш. Решил си - дал си в „любими“. Даваш коментар без да си служиш с критиката. В библията нали затова предупреждават: „Не съди и не осъждай, защото ще бъдеш съден и осъден – изразът е обобщен.
Какво да кажем за анонимността.
* * *
Този, който хвали сполуките на своите братя и сестри по перо, раздава и привлича положителна енергия. Критичния, завистливия, скептичния, пестеливия в оценките, безразличния, се затваря в черупката си и спира притока на положителна енергия към себе си. Дарбата му намалява.
Какъв е пътя на успеха, независимо в коя област на живота е?
Взимам един пример от уважаван учител, световно известния специалист по човешки отношения Дейл Карнеги. В знаменитата си книга „Как да печелим приятели...“ споделя тайната на успеха на Бенджамин Франклин: „Не говоря лошо за никого и казвам всичко хубаво, което зная за всекиго“
По нататък Карнеги казва, че всеки глупак може да критикува, да съди, и недоволства – и повечето го правят. Но се иска характер и самоконтрол, за да бъдеш разбиращ и прощаващ...
* * *
Поетите са като птиците. Както птиците имат подтик за летене, така и поетите са с развито чувство да полет на мисълта.
Поетите се раждат поети. За да се изяви един човек като поет е нужно да има дарба и да работи за усъвършенствуването ѝ.
Всеки творец живее в свой свят. Творчеството му е отражение на този свят, пречупено през погледа на вътрешното му светоусещане.
Поетът е една вселена, а тя е уникална сама по себе си. Едно и също събитие, претворено от няколко творци, е представено по различен начин.
Няма еталон, по който да сравняваме творбите на различните автори.
* * *
Критиците са като ловците. Скрити в храстите със заредено оръжие, стрелят от засада. И най-тъжното е, че не знаеш от коя страна ще дойде изстрела. И не само това. Оценителите са твои братя и сестри по перо. В услуга на тях е анонимната петобална система. Защо?
Не разбирам. Това ли е най-добрия начин за общуване на творците.
Преди два дни съвсем неочаквано забелязах намалена оценката под творбата ми „Довиждане, училище“. Някой се е възползвал от правото да дава отрицателна анонимна оценка. Такива творби с намалена оценка имам още две: „Любов, любов“ и „Учителката“. На други творби, молих публикуващ редактор за намеса да бъде премахнатата отрицателна оценка. Виждал съм творби и на други автори с намалена оценка. И то на много добри автори...
Защо? Кого обслужва това?
Нужно ли е?
II
Драги приятели!
Анонимността и оценките създават в душата на твореца чувство за унижение и страдание. Поетите са хора с чувствителни сърца. Сдружението на творците е сдружение, където протичат най-фините енергии на вселената – енергиите на любовта.
Любовта, както споменах по-горе, за която са са идвали на земята Учители като Иисус Христос и Учителя на любовта Петър Дънов, чието творчество, събрано в над 150 тома беседи, е пропито изцяло с учението за любовта.
Всеки творец се стреми да даде най-доброто от себе си. Сайтът е място за изява на творци на различно ниво на творчески възможности. Нека всеки да има шанс да покаже себе си – такъв, какъвто е. Това е неговият начин на изразяване. Възможно е да не ви допадне. Вие живеете в друг свят и мислите по друг начин. Всеки свят е свещен и неприкосновен.
Нужно ли е да се намесваме в творческия свят на твореца? Тук не става въпрос за правописни правила, които са задължителни за всички. Става въпрос за майсторството на изразяване, което е различно за всеки творец. Не всеки може да си служи с метафората и да постигне трите закона за поезия на високо ниво: ритмиката, краткостта и концентрацията на мисълта, Това е процес бавен и изисква дарба и много труд – понякога упорита работа дни и нощи, за да постигне задачата, която си е поставил. Възможно е в този живот да успее да усвои само един от тези закони. Ще дойде време и поетът ще достигне съвършенство. Може би след един, два или повече животи, стига да има силна воля. При наличие на дарба, дадена му свише, може да усвои рима, ритмика, краткост и концентрация в творбата. А до тогава ще се изявява така, както може.
Случвало ли ви се е когато някой доброжелател в желанието си да ви бъде полезен, неволно спомене пред вас някакъв ваш пропуск в ритмиката или нещо друго! Сърцето ви се свива от притеснение. Представете си, че в този момент летите на крилете на мисълта. Дочувайки и най-малкия намек за пропуск, крилете ви се свиват и вие политате към земята. Колко по-висок е бил вашия полет, толкова и сътресението, което ще изпитате при досега със земята ще е по-голямо.
* * *
Поетът живее в свой свят, откъдето черпи вдъхновение и полет на мисълта. В този свят той пуска корени, както дървото в земята. Ако хвърлим вряла вода, нафта, бензин или друга отрова в корените на дървото, то ще загине. Така е и при поета. Стремейки се да му направим добро, сочейки му пропуски, ние дори и не подозираме, че с нашите претенции можем да унищожим няколко коренчета от неговия свят. Човек може да се отчае и да помисли, че поезията за него е една неосъществима мечта.. Дарбата му може да секне и той да престане да твори. От притеснение може да си привлече някаква болест. Същото се отнася и за други сфери: певци, художници, скулптори, дърворезбари, автори в прозата и т. н. Имах възможност да забележа в сайта една такава „невинна“ забележка към поет и интуицията ми подсказа как душата му се сви от неизплакана болка. Още в първата част на „Повеите на любовта“ споменах, че критиката е Програма за унищожение, отправена към друг човек, уж с „най-добри намерения“, но тя засяга и този, който я е излъчил. Освен това известно е, че „каквото посее човек, това ще жъне“. Посятата мисъл към някого, не изчезва, не може да се изтрие, а се връща обратно към този, който я е изпратил с утроена сила.
Мислите ли, че като критикувате някого и му посочите слабостите, ще го направите по-добър. Знаете ли какво се случва в сърцето и в душата му, след намесата в духовния му свят? Нима любовта, за която всяко човешко сърце копнее, ни учи да посягаме на чуждите светове! Наистина ли Бог ни е дал право да се критикуваме и нараняваме!
Когато влизаме в дома на някого, обикновено оставяме обувките си отвън пред прага. В дома на домакина приемаме подредбата такава, каквато е. Не местим нищо, не го поучаваме... Защо с такава лекота навлизаме в чуждите духовни светове, търсейки слабости, а не виждаме нищо хубаво в творбата на твореца?
Има два вида хора: едните – с негативно мислене, когато разглеждат чужда творба, търсят само слабостите; и други – с положително мислене, които търсят да открият нещо хубаво, което може да ги ползва. Откриват го и го споделят с другите.
В коментарите, повечето се въздържат да дават непотърсени съвети и отбелязват, местата, които са им харесали. Така поощряват автора. Не бива да мислим, че автора не знае къде му липсва достатъчно умение да изрази мисълта си по най-добрия начин. Нали за това общува с другите, чете творбите им и се учи сам да се усъвършенствува. Не се съревновава с другите, а със себе си. Неговият свят е различен, уникален. Той вижда нещата от друг ъгъл. Информацията, която поднася е, изразена по друг начин. Това според мен би трябвало да бъде ролята на един литературен сайт. Наблюдавам начина, по който правят коментари тези от сайта, които са постигнали съвършенство (нарочно не споменавам имена). При коментарите под творби на своите събратя, постъпват внимателно, не засягат чувствата на автора, не му дават съвети, а отбелязват място, където са открили сполучливо изразена някаква идея на творбата. Не открият, ли просто нищо не казват. Анонимните оценки обаче, развързват ръцете на недоброжелателите и често волно или неволно, по скоро нарочно, сипват капка отрова в чашата на твореца. Наистина ли се счита, че това е нормално явление? Нали повечето ходим на църква, слушаме проповедите, в които винаги се набляга да обичаме ближния като себе си. Защо с лека ръка, търсим слабости и искаме да накараме твореца да мисли като нас. Нещо повече, считаме, че ние знаем повече от него. Нима Бог ни е дал правото да съдим и осъждаме другите!
Не веднъж съм споменавал за последиците от критиката, за която е писано в книгата на д-р Валерий Синелников - „Възлюби своята болест“, който казва, че намесата в чуждия свят е престъпление. Критикувайки чуждия свят ние нанасяме на другия човек програма за унищожение на енергийно-информационно ниво.
Но гласът ми си остава глас в пустиня...
За да не бъда голословен, ще посоча един единствен пример, за който прочетох в книга на дон Мигел Руис:
Интелигентна и добра жена обича дъщеря си. Веднъж денят ѝ е бил напрегнат. Раздразнителна се прибира у дома, със силно главоболие. У дома заварва дъщеря си да си пее някаква популярна песничка. Увлечена в песента, тя пее все по-високо. Нервите на майката не издържат и тя избухва: „Млъкни! Имаш ужасен глас!...“ Дъщерята млъква и повече никога не запява“. Майката неволно и направила Черна магия.
Нека да уважаваме хората около нас. Да не даваме непотърсени съвети.
Какво още да кажем за анонимността?
Според мен, поезията е сериозна работа и заслужава да се отнасяме към нея с подобаващо уважение, с уважение и към творците и съдържателя на сайта, който ни е предоставил трибуна за безплатно общуване.
Дарба се дава, но и се взема, когато съгрешим в нещо.
Нужно ли е всеки път, когато творец пуска творба, сърцето и душата му да тръпнат, да не би някой недобронамерен да му постави ниска оценка. Такива вълнения се натрупват в сърцето и душата и му причиняват болка... и болест.
Защо? Нужно ли е да причиняваме някому болка?
Повечето хора забравят, че всяко нещо, което вършат тук на Земята, се записва в Хрониките на Акаша. Представителите на Духовната йерархия от невидимия свят водят на отчет живота на всяка човешка душа. И всеки е отговорен за нарушаване на вселенските закони.
Освен това тук на Земята сме подложени на изпитание. Не е тайна, че управителя на Земята е „князът“ , който няма нищо общо с Бог. Но той разполага с много средства да влияе върху нашите души. В негови ръце са парите, банките, властта, негативните мисли, принципите на Седемте смъртни гряха. И той ги използва умело, за да настройва хората един срещу друг – да си причиняват зло.
Нали не сме дошли на състезание. В борба за призови места се изхабява нервната система, създава се недоверие между хората. Води до разделение на групи, които да си помагат при оценките. А онези, които не принадлежат към нито една група?
Според мен един сайт за литература би трябвало да е място за общуване, каквито са литературните кръгове преди девети септември 1944 година. Разбира се това не значи, че между отделните творци и тогава не е имало вражда. Имало е. Но нали уж живеем в по-добър свят. Нали човек за човека би било нужно да е брат, а не враг. Нали във всички нас има една и съща живителна божествена енергия, която ни оживява. Навредим ли на някого, ние навреждаме на себе си, защото всички, на енергийно ниво сме свързани. Нали се знае, че човек не е само тяло, а дух, душа и тяло. Духът ни е част от общия дух, а душата част от общата вселенска душа. Сърцето – от общото вселенско сърце.
Нека да се обичаме, за да бъдем обичани! Да разтворим сърцата си за любовта! И да бъдем с по-щедри сърца и души едни към други. Защото, както казва Библията: „Който дава, ще му се даде, а който не дава, ще му се отнеме и това, което има“.
* * *
Накрая искам да предложа да направим нещо добро за книгата. Всеки знае колко скъпо е да издадеш една книга. Данък добавена стойност я оскъпява с 20%. Изглежда нашите управляващи нямат нужда от култура, след като са я оставили на последно място в приоритетите си, така както правят с театрите. С кината, които изобщо изчезнаха и читалищата, за които все няма пари, с пенсионерите, за които няма пари за пенсии... В Европейския съюз ние сме на второ място по висок ДДС за книгата. Пред нас е само Дания с 25%. Има държави, където този данък е много малък, а във Великобритания и Ирландия е с 0%.
Бихме могли да се обединим и да съберем подписка с искане до Президента, Министерския съвет, Народното събрание и Омбудсмана на България за премахване на ДДС за книгата.А защо не и за създаване поне на едно държавно издателство, освен „Просвета“, за издаване на български книги, както беше навремето издателство „Български издател“.
Признавам, че докато работех в системата на Книгоразпространение, очаквах с нетърпение Демокрацията, за да мога сам да си поръчвам какви книги са нежни да продавам на клиентите си..
Не в такъв вид си представях Демокрацията. Тя надмина очакванията ми и е решила да затрие българската литература, така, както закри и разпродаде книгата. За сметка на това броят на казина, бинго зали и хазартни игри расте неимоверно бързо.
Благодаря за вниманието!
25 март 2019,
10,35 часът
© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Георги е много прав. За болшинството от хората нещата стоят точно така. И все пак не става въпрос как да се пазим от агресията, тук има апел да тушираме агресията с разума си и да си дадем сметка, че "бясното куче хапе първо стопанина си", че негативизмът в нас унищожава точно нас и това е фатално за каквото и да е израстване. Тук сме, за да се научим да бъдем любящи същества, да генерираме позитивна енергия, от която Космосът/Бог/Вселенският разум имат нужда...
За да има духовно човечество и постигане на хармония, необходимо е отделният човек да постигне това за себе си. Както казват мъдрецът - няма световен мир без вътрешния мир на всеки човек... перефразирам, не съм запомнила точно, а само смисъла.
Споделените размисли на Иван са точно този апел.
И не виждам причина това да притеснява някого.
Лично аз съм му благодарна за подсещането
-
Думите нараняват и дори убиват, няма спор. Но много зависи, от кого са произнесени. Ако са от близък човек, когото цениш, боли. Ако са от “критик”, скрит зад ник... , нямат значение. Хората на изкуството, са с изтънчена чувствителност, по принцип. Важи и за художниците, скулптористите, фотографите, колажистите и дърворезбарите. Мисълта ми е, че е възможна и самозащита, някаква броничка, поне. Понякога и една яка псувня помага.
-
Георги, благодаря ти за разсъжденията! Прав си! Човек не бива да посяга на живота си, който друг му го е дал. И все пак какво да кажем за вредата от словото, която покосява А. С. Пушкин, П. К. Яворов...и много други! Има хора с чувствителни сърца, които изразяват несъгласие с хулителите защитавайки своята чест, без която считат, че не могат да живеят. Прочетох някъде една мъдра мисъл: "Чистата съвест е най-добрата възглавница , на която можеш да легнеш и да спиш.Колко хора има с чиста съвест? Има четири споразумения, които както казва дон Мигел Руис, човек сключва със себе, но са валидни за всеки. 1 Бъди безгрешен в словото си! 2. Не приемай нищо лично! 3. Не прави предположения! 4. Винаги прави най-доброто, на което си способен. Има и пето - до него не успях да се докосна.
На всички участници в дискусията желая здраве, творчески успехи и много любов!
Хубав и ведър слънчев ден! -
То си е нещо нормално. Гордостта е най-големият непростим грях. И няма безгрешни. Има причина за това.
Много съм мислила върху това, което ти споделяш тук.
Преди години се впечатлих много от един филм - "Осъденият на смърт пристига".
Останах потресена от това, което проумях след филма... За мен това беше точният момент. За всички има такъв момент, в различно време и място.
Силата е в слабостта - да не насилваме нещата. Който чул, чул. Който разбрал, разбрал... непоискана помощ и мнение не се дават...
Защото много често отговорът е "Он че ми каже на мене я кво да правим..." 
А що се отнася до травмите от несправедливо отношение или обидно такова, има ги. Има ги травмите. Затова и има НК (наказателин кодекс)
Това са междучовешки отношения, охранавани от закона. Защота са важни и есенциални. Особено за хората, които усещат нещата много по-силно и дълбоко от другите.
Много обширна тема... -
Разбирам те, абсолютно си прав, но мислиш ли, че ще се застрелям, заради негативен коментар в “Откровения”? На “критиците” не им пука за творческия процес или за това, че нараняват някого. Те искат да изтъкнат себе си. Затова, умният творец стои над критиците. Той не пише за тях, а за публиката, която го разбира.
-
Елена, изглежда много е трудно човек да разпространява Словото Божие. Рискува да не бъде разбран. Изходих от частния случай, за оценките и го свързах с духовността.. Критиката, оценките, анонимността, съревнованието кой от кой е по добър, убиват творческия процес Заради критика, видния английски писател Томас Харди спира да пише романи, а друг творец, английския поет Томас Чатъртън се самоубива. Когато споделям впечатления под чужди творби, никога не си позволявам да засягам чувствата на твореца и да давам квалификации.
Права си. Много, много далече сме от духовността, от Безусловната Божествена любов. Дано Бог да запази България и да отвори сърцата ни за любовта към всички нас. -
Много странно нещо. Двама човека цитират една и съща молитва, а са в творчески конфликт...Това само доказва колко вярно е споделеното тук... и колко невъзможна е безусловната Любов, дадена ни от Бог, защото егото и нарцисизмът я убиват в зародиш...
Преди много години моя колежка казваше, че хуманно общество на база "човек" не може да има...Това беше през 1979 г. До този момент, вече 40 години, въпреки че имаме толкова много възможности за духовно развитие, не сме мръднали никак... а е толкова жалко...Не трябва да се вземаме толкова насериозно, че да се състезаваме с Бог.
И както казва Майка Тереза - всичко е между всеки един от нас и Бог, не между нас. Не трябва да се съревноваваме с другите, а със себе си...
Не е конгломерат, определено. Споделяне на възгледи е, откровение... и не оценките и критикарството са същността на това откровение.. -
Митване, дай нещо от тебе за душата! :*
-
Пишете хубави и интересни неща, бре хора! Какво ви пука за оценките, коментарите, групичките и всемирния гъдел?! Хората са правени-недоправени. Думите не могат да променят проклетията. Но за онзи, който има светлинка в душата си, са вдъхновение, усмивка и допълнително гориво.
-
Информация за читателите. Поместената творба започва с първите четири реда на:" Молитва за душевен мир и спокойствие" на св. Франциск Асизки: Ето и останалата част от молитвата:
* * *
Дари ме с търпение
За нещата, които изискват време,
Благодарност за всичко, което вече имам,
И толерантност към хората с различни проблеми.
Дай ми свободата
Да живея извън ограниченията на своето минало,
Способността да чувствам Твоята любов към мен
И щедро да раздавам моята любов към теб и всички останали..
И ме благослови
Със силата да стана и да продължа отново,
Дори тогава, когато ми се струва, че това е невъзможно.
Амин. -
Сенд, мернах във форума предложение да се вмъкне вот за коментарите, ако и това се направи...
а иначе за това гласуване, нека си го има, все пак начин да изразиш отношението си към творбата.
Но коментарите да се оценяват, при условие че не сме в училище и изразяването на мнение може да бъде възприето по коренно различен начин, идва прекалено!
Дано не го направят! -
Представа си нямаш, колко е дъвкана темата с оценките, откакто сайтът съществува, във форуми и коментари. Но админ така вижда нещата. Сайтът си е негов. Иска да има някаква класация, а може би и интрига. Приеми това за даденост. Наистина ли искаш, да бъдеш харесван от всички и на всяка цена? Прекрасно е, всички да са добронамерени и да се обичат, но това е утопия. Хората са подобни, но са различни. Не при всички, мозъкът контролира емоциите. Писането на единици е бял кахър. Когато емоциите вземат връх, наистина се губи разсъдък и започват да действат инстинктите. И съвсем непознати човеци, започват да се мразят, и се вършат престъпления. Тъжничко е, защото както е тръгнало, ще започнем да се ръфаме по улиците. Не можеш да промениш света. Хората са още зелени. Любов ще има, когато узреят. Просто пиши. Умееш го.
-
Знам, адмирации за думите ти!
накара ме да прочета молитвата и да се замисля, за това...
"Пристигнах във вашия сайт, защото бях поканен от ваш колега. Пристигнах за да поговорим за Любовта"
Благодаря ти, удоволствие за мен е да чета за любовта и да ни радваш с хубавите си стихове, точно по твоя начин, Митиване! -
Вулкан, авторът е толкова широкоскроен и добронамерен към всички, и винаги намира и вижда хубавото у другите, а на мен страшно ми допадат стихотворенията му, заредени с толкова свежест и ведрина, но няма как да очаква точно същото и от другите... всеки човек си има свои емоционални нужди, които са го довели в публичното пространство!
Тези нужди ни правят и раними, и чувствителни, и понякога да приемаме лично това, което е само един коментар към написаното, а не към самите нас, а и единственото оръжие тук е писаното, което дава възможност и за изкривяване и не винаги точно възприемане на изразеното! Хубаво го е написал и изразил, това си е неговото разбиране! -
Ако качваш заради оценките, тръпнеш, ако качваш, за да споделяш, виждаш не "какво", а "защо" - всеки различни емоционални потребности запълва в мрежата, и ако си се "изложил" /буквално/ публично, всичко и очаквай! Разни хора, разни възприятия!
-
Eна, от сърце ти благодаря за този коментар.Радвам се, че имаме еднакви схващания по всички проблеми. Можех да дам още сведения, но ми се видя творбата много дълга, затова стесних обзора върху хората на изкуството. Някои неща съм засегнал и в първата част, излязла преди няколко месеца. Да, всеки човек е ценен на тази Земя. Де да можеше всички да проумеят простата истина, че любовта, плътска и духовна е най-ценното чувство с което ни е дарил Създателя Бог. Плътската - продължава човешкия род, Духовната - го издига до неподозирани висоти.
Хубав слънчев ден!. -
Тук съм абсолютно съгласна и съпричастна с теб!
Отдавна исках да напиша подобно есе, задавах си същите въпроси като теб... мислех не само за сайта, а и за човечеството като цяло.
Много обширна тема. А ти си се срравил чудесно. Не само хората на изкуството са отделни вселени. Всеки човек е такава уникална вселена. Абсолютно! И всеки човек е точно толкова уникален, необходим и актуален, както всеки друг. Щом е на тази земя, това не е случайно, Бог има нужда и от него за постигане на пълна хармония и безусловна Любов.
Някои бъркат любов със страст...
Любовта е духовна категория, страстта е свързана с материални наслади. Няма лошо да ги има и двете, нали сме и тела...
Но когато страстта е с приоритет и убива любовта, това е пагубно. Докато обратноно не е.Истината е, че всеки човек е на различен етап в своето духовно развитие и това е естествено и никак даже не е нещо лошо. -
Младене, радвам се да те видя на моята страница днес. Благодаря ти за разсъжденията, засегнати в творбата. Дано повече хора осъзнаят нуждата от духовността, в този свят, където злото заплашва да унищожи човека, чрез печата, медии, образование, здравеопазване, култура, корупция, войни и т. н. Хубав слънчев ден ти желая!
* -
Благодаря ти, Стойчо. С радост очаквам коментарите когато помествам творби, защото си обективен в разсъжденията. Не нараняваш с думите, знаеш колко крехка и ранима е човешката душа.Всичко, което помествам в сайта е изживяно и между автора и лирическия герой има пълно покритие. Не измислям творбите, не умея да украсявам с метафори. Показвам нещата от живота, такъв какъвто е. Напълно си прав трудно е човек да определи на коя творба да заложи при конкурси. Участието в конкурси създава напрежение в нервната система на човека, а огорченията само пълнят чашата (сърцето) с негативизъм. Според мен най-важното е общуването, при което човек се докосва до чужди светове и се обогатява. И се самоусъвършенствува. Всъщност ти си разбрал замисъла на поместената творба. Хубав слънчев ден ти желая!
-
Много хубаво есе. Мен не ме вълнува изобщо дали ще има анонимни, които ще ме нашарят с ниски оценки за един силен текст /например/. Това по-скоро е израз на тяхната слабост, както и фактът, че вършат това анонимно. Хареса ми предложението на автора за освобождаването на книгите от ДДС, както и общите му разсъждения. Духовността трябва да се обединява и да дава отпор на злото, защото то съществува обективно и заплашва да я унищожи. А именно духовността е факелът на спасението в бездуховния мрак, обземащ все повече и повече човечеството! Поздравление за есето, Иване!
-
На мен ми харесва тази добронамереност която съзидава и надгражда в цялата творба.Човек е силен, когато надмогне собствените си слабости.Но колцина го могат? Умишлено не участвам в конкурси, защото една творба не е кило зарзават и много трудно е при наличието на сто творби да определиш коя има достойнството да бъде първа.Освен това знам какви скандали се вихрят в определени литературни кръгове.Времето определя значимостта на творбите!
-
От все сърце ти благодаря, Розали, за точния коментар. Радвам се, че хората на които се позовавам са ти познати и имаме еднакви разбирания за ценностите в живота. Като книжар, дълги години продавах беседите на Петър Дънов, На него посветих едно стихотворение, което по-късно разделих на две, допълних с нови строфи и двете творби поместих тук в сайта: химна "Ний" и "Изповед".
Хубав, ведър и слънчев ден ти желая!.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Колкото по-високо се издига човек по отношение на славата - той се откъсва от останалите. Да си спомним за "Приказка за стълбата" от Хр. Смирненски.