Прах
Една застинала сенчеста фигура, красиво очертана в добре стъкмен огън. Нежната фигура на едно момиче, загледано в пламъците, протягащи горещи езици. То събира сили от жаравата, проправя път на сълзите си, които се съпротивяват на мъката и не искат да потекат на свобода. Изящните извивки на лицето и ги очакват с прелестната си хладина, но болката е толкова тежка, че младата и душа е полегнала като априлска трева в опустошителен порой. Напълно смачкана в калта и сякаш без надежда да се изправи отново...
Единственото, за което се моли, е да плаче дълго и неутешимо, после да заспи неусетно. Но вместо мечтаната милост, пред очите и продължават да се мятат зрелищата на изминалите дни.
А пролетеният ден се радваше с цялата си светлина на гибелта на крехката и душа...
Завчера утрото я събуди с досадни светлинки, които проникваха в затъмнената и стая, нарочно се гонеха по студените стени, за да попречат на покоя и. Елена още не се беше насладила на съня си. Цяла нощ протягаше белите си ръц ...