Прасенцето в чизми

Някога живял един воденичар. Усетил той, че последният му ден наближава и повикал тримата си сина.

На най-големия той оставил воденицата, на средния - магарето, а на най-малкия, който бил глуповат и разсипник - едно прасе. " Прощавай ми, синко - казал воденичарят, но дори и да ти бях завещал нещо друго - ти го би изпил и пропилял. Затова ти оставам това прасе."

"Чакай малко - намръщил се малкият син. Не беше ли котаракът, който трябваше да ми се падне?"

"Истина - почесал се зад ухото старият воденичар. Само че, откакто царят взе да облага героите от приказките с тоя нов троен данък, всички те избягаха от девето царство в десето. Така че това прасе е единственното, което остана! Ако имаш късмет и промениш начина си на живот, ще се уредиш. Ако не, ще караш както пораному."

Не след дълго той умрял и тримата му сина си поделили имането му. Най-големият взел воденицата, вторият- взел магарето, а третият - прасенцето.

"Какво да те превя сега?"- погледнал прасенцето малкият син, който имал за прякор Парцалко.

От пиенето по кръчмите и търкалянето по локвите, дрехите му заприличали на парцали и той приличал на просяк. Парцалко, може да бил пияница и разсипник, но когато бил трезвен, умът му сечал като бръснач. "В приказката на Шарл Перо Котаракът в чизми помогнал на най-малкия брат да се ожени за дъщерята на царя. А ти не ставаш за нищо друго, освен за свински пържоли!"

"Постоййй, господарюю" - изквичало прасенцето с човешки глас. "Ако обещаеш да не правиш луканки и пържоли от мене, ще ти помогна."

"Как нищо и никакво си прасе може да ми помогне?"

"Много просто. Ще организираме една политическа партия. Ти ще бъдеш лидера, а аз ще бъда твоя таен съветник."

"А каква ще бъде тази партия? Аз много от политика не разбирам."

"Хм..."- замислило се прасето. "Ще направим Партия на Воденичарите. Когато на другите партии не им достигат мнозинство, щат -не щат, ще трябва да влязат в коалиция с нас."

"Чудесна идея!" - рекал воденичарският син и побегнал до кралският дворец, за да регистрира новата партия.

"Ха, ха, партия на Воденичарите!"- изсмели му се от Партията на Селяните.

"Къде ти са брашнените чували?"- подиграли го търговците, от Партията на Обединените Търговци.

"Що не се върнеш обратно в своята воденица при мишките и плъховете!"- добавили от Царската Партия.

Воденичарят се направил, че не ги чува и се върнал обратно назад.

"Дано да си прав!"- заплашил той прасето. "Днес станах за посмешище на цялото царство!"

"Почакай, господарю"- рекло прасето. "Не се пали толкоз бързо. Изборите наближават. Помни думата ми. Никоя партия няма да вземе мнозинсво и понеже се мразят един другиго, те нямат да влезят в коалиция с друга партия."
"Какво ме огрява това?

"Добре, глупчо. Ние ще сме партията, която ще влезе в коалиция с тази, която вземе най-много гласове!"

"Аха!"- усмихнал се под мустак момъка. "Хубаво си го замислил. Ако думите ти излезнат прави, няма повече да ядеш в кочината като... прасе, а на трапеза - като човек. И то най-отбрани гозби!"

Не след дълго изборите дошли и думите на прасенцето се оказали пророчески. Никоя партия не събрала мнозинство и понеже се мразели помежду си, единствения избор било да сключат коалиция с Партията на Воденичарите.Така най-малкият син на воденичаря от прост селянин се оказал най-ухажван политик в царството. А колкото до Прасето, то му станало негов съветник и никой в царството не подозирал, кой стои зад новите закони. А сега, нека да оставим това кралство, където не само героите от приказките се изнесли зад границата, но и самите му поданици един по един взели да си плюват на петите и дим да ги няма зад границата. На малкото, които останали не им оставало нищо друго, освен да викат "Вива прасчо в чизми" и да се натискат кой да му лъска чизмите.

А, от дупката изкочи един мишок. Бързо го улови и кожата му одери. Направи си един чифт цървули, че тия нови управници, дори и цървулите от краката ти забраха!

Всяка прилика със събития и хора е случаина!

10 ноември, 2007

Сиромах