"Какво ме зяпаш, никаквице? Какво си я налапала тая праскова? Виж как си се оплескала само!"
Поредното скучно междучасие. Около мен се носеха досадните брътвежи на кокошките от съседните класове, които дори цигарите си не можеха да държат както трябва. От време на време някой самодоволен глупак се опитваше да ме заговори и да спечели вниманието ми, но биваше удостоен само с презрителното повдигане на изящните ми вежди. Каква скука!
Аз стоях заобиколена от няколкото сравнително свестни момичета в гимназията, които имаха честта да се наричат мои приятелки. Бавно дърпах от цигарата си и от прелестните ми устни излизаха сиво-синкави кръгове. Вниманието ми беше изцяло ангажирано от малката лигла с розовите маратонки, чиито челюсти се бяха впили хищнически в една праскова. Естествено тази жалка картинка беше прекалено безинтересна за префинените зеници на тюркоазенозелените ми очи и във всеки друг случай не би ми направила никакво впечатление, но сега до гъската в розови дрехи стоеше единств ...