Mar 25, 2007, 5:04 PM

Прасковена фантазия 

  Prose
1592 0 5
2 мин reading
"Какво ме зяпаш, никаквице? Какво си я налапала тая праскова? Виж как си се оплескала само!"
Поредното скучно междучасие. Около мен се носеха досадните брътвежи на кокошките от съседните класове, които дори цигарите си не можеха да държат както трябва. От време на време някой самодоволен глупак се опитваше да ме заговори и да спечели вниманието ми, но биваше удостоен само с презрителното повдигане на изящните ми вежди. Каква скука!
Аз стоях заобиколена от няколкото сравнително свестни момичета в гимназията, които имаха честта да се наричат мои приятелки. Бавно дърпах от цигарата си и от прелестните ми устни излизаха сиво-синкави кръгове. Вниманието ми беше изцяло ангажирано от малката лигла с розовите маратонки, чиито челюсти се бяха впили хищнически в една праскова. Естествено тази жалка картинка беше прекалено безинтересна за префинените зеници на тюркоазенозелените ми очи и във всеки друг случай не би ми направила никакво впечатление, но сега до гъската в розови дрехи стоеше единственото подходящо за мен момче в училище. Беше я прегърнал през кръста и нежно изсмукваше тръпчивия прасковен сок от невзрачните й устни. Отвратително!
"Гъска! Истинска гъска! - мислех яростно аз. - Какво си мислиш? Че той те обича ли?Не видя ли как ме погледна преди малко? Е, вярно, беше само за секунда, но аз съм сигурна, че той иска мен! Не може да бъде иначе! Какво у теб би му харесало повече, отколкото у мен? Незабележимата ти кестенява коса? Е, да, има прилична форма и блясък, но все пак не може да се сравни с гъстите ми златисторуси букли! Или досадното ти розово облекло? Да, отива ти, но и така не притежаваш моята класа! Или, може би, си твърде умна? Какво като печелиш всички състезания по английски, физика и биология? Какво като си главен редактор на училищния вестник? Какво от това, че вече имаш издадена стихосбирка? Тези глупави занимания по никакъв начин не могат да бъдат по-полезни от клюките, които научавам в козметичния салон! Внимавай да не чуя и за теб нещо утре!Няма да се поколебая да разкажа на всички и то със задължителната доза преувеличение! Но какво ли се занимавам с мисирки като теб?! Ще вземе да ми излезе преждевременно някоя бръчка! Не че ще загрози очарователното ми матово лице, но все пак предпочитам да не губя и капчица от божествената си хубост..."
В този момент някой се блъсна в мен и ме извади от транса, в който бях изпаднала. Повдигнах ядосаните си красиви очи и тогава го видях! Побързах да сменя гневното си изражение с усмивка, която би разстопила всяко мъжко сърце. И тогава в идеалните ми уши прозвуча дълбокият му тембър:
- Извинявай, Надя!
- Казвам се Силвия! - възмутих се аз от недопустимото му невежество.
- Все тая... - отвърна той пренебрежително и отмина нататък, а розовата кокошка - приятелката му - дори и не ме забеляза. Срамота!
Тежък беше животът ми. Да си най-красивото момиче в града е приятно, но да харесваш единственото момче, което не си пада по теб е досадно. И може би, пак от досада, аз отново се почувствах убедена,че той въпреки всичко е луд по мен. Не можеше да бъде иначе!

© Дона Драгова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много забавно и интересно пишеш,харесаха ми всичките ти неща,а точно това произведение ми напомня стила на Петя Дубарова.Успехи!
  • Супер е!!!
  • Радвам се,че ви хареса!Благодаря за коментарите ви!
  • Много си готина!!!Извинявай,исках да кажа неотразима!!!Трябваше да добавя и единствена и неповторима!Сега трябва да е добре!!!
  • Все пак физическата красота не е достатъчна!!!
    Хареса ми разказа ти, Дона!!! Поздрави!!!
Random works
: ??:??