- От кога познавате убития Атанас Николов?
- Не го познавам лично. Беше клиент на бара, в който работя.
- Разговаряла ли сте с него?
- Само служебно- взимала съм поръчките му, все пак съм сервитьорка.
- Той правил ли ви е някакви намеци за по-интимни взаимоотношения?
- Да, няколко пъти.
- Вие как реагирахте?
- Не отговарях, но не ми беше приятно. Все пак той можеше да ми бъде баща.
- Казахте ли на някого? Оплакахте ли се?
- Не.
- Защо?
Мълчание.
- Значи той ви прави неприлични предложения, които са ви неприятни, но вие си мълчите. Може би сте се усмихнала?
- Никога. Беше ме гнус от него, беше ми противен…- една сълза се стече по бузата на девойката- Страхувах се от него, от реакцията му, ако кажа на някого. На всички е известно, че зад гърба си има побои, присъди за хулиганство, подозрения в убийство, изнасилване, блудство с малолетна. Аз го мразех- ридание изпълни залата.
- Вие сте се страхувала от него, но все пак в нощта на 23 срещу 24 отивате сама в къщата му. Нали така?
- Да, но тогава не виждах смисъла да живея. Бях омърсена, поругана… единственото, което исках беше отмъщение- дива ярост се появи в очите на наскоро завършилата 12 клас Мая.
- Нека да се върнем към случилото се по-рано същата вечер. Кога свърши смяната ви?
- В 22 часа.
- Беше ли в бара Атанас Николов, когато си тръгвахте?
- Видях го по-рано вечерта. Беше на една от моите маси, както обикновено. Сервирах му два пъти. Беше груб и ме обиди пред останалите клиенти. нарече ме малка мръсница. Когато си тръгвах не обърнах внимание дали още е там.
- Къде отидохте след като напуснахте бара?
- Както обикновено, тръгнах за вкъщи пеша. Живея само на три пресечки.- момичето потръпна и замълча.
- После?
- Ами после…, когато бях до парка в междублоковото пространство, аз… чух стъпки зад мен. Някой леко подтичваше подире ми. Тогава се обърнах и го видях- Мая се вцепени от ужас и потърси с поглед опора в близките си.
- Кой видяхте?
- Атанас Николов.
- Защо сте толкова сигурна, че е бил той?
- Сигурна съм. Беше той. Той… той ми подвикна „Малка кучко, тази вечер ще си го получиш“. Познах го, той беше, не мога да го объркам. Тормозеше ме от месеци.
- Какво направихте?
- Опитах се да побягна, но беше твърде късно. Той ме сграбчи за косата с едната ръка, а с другата затисна устата ми. Завлече ме на една пейка, а после… - момичето плачеше неудържимо. Раменете му се тресяха, тялото трепереше.
- Моля за половин час почивка, ваша чест!- изправи се адвоката на Мая.
- Протестирам, ваша чест- почти незабавно се провикна обвинението- Точно в този момент предстои изясняването на важни за хода на делото обстоятелства. Предходните въпроси са пряко свързани с продължението.
- Искането за почивка се отхвърля- категоричен беше съдията- Моля продължете!
- Какво се случи след като сте отишли на пейката?- продължи невъзмутимо обвинението
- Не отидох, той ме замъкна там- категорична беше Мая.
- Какво се случи на пейката?
- Той ме изнасили- изстреля отговора си обвинената в убийство.
- Някой видя ли случката?
- Не.
- Вие оплакахте ли се в полицията?
- Не.
- Отидохте ли на лекар?
- Не.
- Споделихте ли с приятели, роднини, познати? Казахте ли изобщо на някого веднага след случилото се?
- Не.
- Добре. Да обобщим- няма свидетели, твърдението ви не може да бъде потвърдено нито от полицията, нито от лекар, не сте споделила дори с най-близките си. Следователно бихме могли да заключим, че изнасилването съществува само във вашата глава.
- Протестирам- изправи се адвоката на Мая- клиентката ми е била в силен шок и не е могла да мисли рационално, което е и обяснение за последващите събития.
- Състоянието на шок не може също да бъде потвърдено от компетентно лице, ваша чест.
- Протеста се отхвърля. Моля обвинението да продължи.
- Какво направихте след като се разделихте с жертвата Атанас Николов?
- Плаках сама на пейката около час. Бях объркана, срамувах се, гнусях се, исках да умра.
- Но все пак сте тръгнала към къщата на убития? От къде между другото знаете къде живее?
- Ние сме малък град. А и той е известен с лошия си нрав и престъпленията си.
- Моля, ваша чест, това за престъпленията да не влиза в протокола- озъби се обвинението- Атанас Николов е осъден за хулигански прояви, но обвиненията в блудство, изнасилване и убийство не са доказани.
- Приема се.
- След като станахте от пейката, какво направихте?
- Прибрах се в къщи. Родителите ми спяха. Не ги събудих. Исках да се изкъпя и да си легна. Но колкото и да се триех под душа се чувствах омърсена. И тогава, незнайно откъде, реших, че само кръв може да отмие срама ми. Исках отмъщение. Веднага- гласът на Мая се повиши, стана по-уверен, сякаш на подсъдимата скамейка застана друг човек- Излязох от банята, облякох се, взех сатъра от кухненския шкаф и се отправих към дома му.
- Как влязохте?
- На първия етаж от къщата му имаше отворен прозорец. Прехвърлих се лесно. Беше тихо и тъмно. Единствената светлина, която се прокрадваше идваше от луната. Вече вътре осъзнах, че това е спалнята на този плъх. Хъркаше доволен, сякаш само преди два часа не беше разбил един живот, сякаш тази низост беше най-естественото нещо в живота му. Ако до този момент не бях сигурна какво точно искам, вече бях. Не се и замислих, не го събудих, просто забих сатъра с все сила в главата му. И толкоз. Не се почувствах по-добре, напротив. Паднах на неговото ниво, станах звяр, жаден за кръв и отмъщение. Взех сатъра и се обадих на полицията. Останах до трупа до тяхното идване. После, всички знаят какво се случи- девойката замълча, но в погледа ѝ не се четеше нито разкаяние, нито съжаление.
- Вие се признавате за виновна в предумишлено убийство?
- Да!
След два дни вестниците писаха, че Мая Пашова е осъдена на 20 години затвор по обвинение в предумишлено убийство на известен в града престъпник. Имало смекчаващи вината обстоятелства, но твърдението за изнасилване остава недоказано.