Не знам, дали защото наближава баба Марта, или поради края на този гаден работен ден, но двамата преброители, дето ми „цъфнаха” на вратата, ми се видяха като Пижо и Пенда.
Момъкът – блед като пинаколада кокос, ми се стори леко разсеян , а може и да беше подтиснат от безконечното анкетиране на мърморещи и недоволни от живота хора. Очите му гледаха смутено надолу. Проследих посоката на погледа му и видях, че всъщност чертаят сякаш една мислена пунктирана линия по обърнатия наопаки чорапогащник на анкетьорката.
Момата, ако може да се говори така за опънатата като чисто нов „Форд Мустанг„ красавица от Силиконовата долина (тъй викам на Димитровградската фабрика за фолк-звезди и музика, която ме кара да страдам много), прекърши последния ми анализ с култовата реплика:
-Ний звъннайми у кумшиити, `бачи кат видехми, чи няма никуй и ришихми Ся да дойдем при вас...
От цялото това изречение, единствено китайската частица „СЯ”, ми се стори не на място, но преглътнах този внезапен изблик на интелект ...