14 dic 2009, 12:18

Преди Коледа

  Prosa » Relatos
1.7K 1 0
1 мин за четене

Настъпи утрото. Ах, колко много сняг бе навалял по малките улички. Всички прозорци бяха празнично украсени и през тях се виждaха стаите, от които лъхаха топлина и празнично настроение. Днес бе Бъдни вечер, денят преди Коледа и усмивките на децата грееха, като безброй звездици. Все повече деца прииждаха по заледените улички. Едни носеха шейни, с които да се пързалят по снежнобелия сняг, а други просто се замеряха със снежни топки и очите им сияеха от щастие.

     Малчуганите знаеха, че когато заспят тази нощ, Дядo Коледа тихичко ще слезе през комина и ще остави куп прекрасни подаръци. Но да оставим децата да поиграят във снега и да се спрем пред прозорците на малките къщурки. Ах, колко празнично бяха украсени стаите. Печките бяха запалени и отстрани се виждаха домакините, който приготвяха какви ли не вкусотии. На масата бяха подредени баници, плодове и всякакви постни ястия. А елхата сякаш блестеше над всичко. Само как хубаво бе украсена. Стъклените играчки висяха на върховете й, като от време на време се полюляваха малко и отразяваха стаите, а лампичките светеха в толкова различни цветове, които се сменяха и красяха елхата, под която тази нощ добрият старец щеше да остави чудните подаръци. Ето, настъпи време всички да се приберат по домовете си и да седнат на празничната трапеза. На трапезата е и питката с парата. На кого ли ще се падне тази година късмета? Ако не се падне на вас, не унивайте, може би другата година вие ще сте късметлията! Време е децата да си лягат в своите хубави креватчета и да сънуват как отварят своите подаръци. Сигурно Дядо Коледа вече обикаля къщите и носи радост на децата. Те се преструват, че спят уж, за да видят стареца със летящата шейна, но накрая заспиват уморени под своите завивки. Лека нощ и на вас и сладки сънища, мили деца!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мони Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...