Настъпи утрото. Ах, колко много сняг бе навалял по малките улички. Всички прозорци бяха празнично украсени и през тях се виждaха стаите, от които лъхаха топлина и празнично настроение. Днес бе Бъдни вечер, денят преди Коледа и усмивките на децата грееха, като безброй звездици. Все повече деца прииждаха по заледените улички. Едни носеха шейни, с които да се пързалят по снежнобелия сняг, а други просто се замеряха със снежни топки и очите им сияеха от щастие.

     Малчуганите знаеха, че когато заспят тази нощ, Дядo Коледа тихичко ще слезе през комина и ще остави куп прекрасни подаръци. Но да оставим децата да поиграят във снега и да се спрем пред прозорците на малките къщурки. Ах, колко празнично бяха украсени стаите. Печките бяха запалени и отстрани се виждаха домакините, който приготвяха какви ли не вкусотии. На масата бяха подредени баници, плодове и всякакви постни ястия. А елхата сякаш блестеше над всичко. Само как хубаво бе украсена. Стъклените играчки висяха на върховете й, като от време на време се полюляваха малко и отразяваха стаите, а лампичките светеха в толкова различни цветове, които се сменяха и красяха елхата, под която тази нощ добрият старец щеше да остави чудните подаръци. Ето, настъпи време всички да се приберат по домовете си и да седнат на празничната трапеза. На трапезата е и питката с парата. На кого ли ще се падне тази година късмета? Ако не се падне на вас, не унивайте, може би другата година вие ще сте късметлията! Време е децата да си лягат в своите хубави креватчета и да сънуват как отварят своите подаръци. Сигурно Дядо Коледа вече обикаля къщите и носи радост на децата. Те се преструват, че спят уж, за да видят стареца със летящата шейна, но накрая заспиват уморени под своите завивки. Лека нощ и на вас и сладки сънища, мили деца!