Виктор погледна към Кристина:
- Вярваш ли ми? - попита той.
- Да - отвърна тя, без да се поколебава.
- Тогава идвай с мен.
Те двамата излязоха по софийските заснежени улици, качиха се на един от многото автобуси.
- Какво ще правим сега? - попита Кристина.
- Ще видиш - отвърна Виктор. - Ще ти покажа разните неща.
В автобусът имаше сравнително малко хора, като за преди празници, удобен момент за кондукторът да лепне някоя глоба. Той бавно се придвижи из редовете, искайки билетчетата. Виктор и Кристина нямаха, но и не потърсиха.
- На другата спирка слизаме - инструктира я Виктор. - Приближи ли се до нас имай готовност до вратата.
Кондукторът се спря на Виктор:
- Билет за проверка, моля - каза с дрезгав глас.
- Една секунда - момчето започна да играе театър и да се бърника на ляво на дясно. - Тука някъде беше, чакай, чакай, абе, в кой джоб го сложих - в този момент вратата за спирката се отвори. - Нямам, бе - викна Виктор и заедно с Кристина избягаха навън. ...