Станислав (Станислав Пенев)
24 155
19 sept 2007, 14:41

Преглътни това 

  Prosa » Relatos
1594 0 10
1 мин за четене
- Преглътнахте ли го? – пита човек, облечен с бяла престилка и драска нещо в някакъв тефтер.
- Не, това не мога да го преглътна – отговаря костюмиран господин, който е видимо притеснен.
- Ти си кретеноиден чукундур!… Какво толкова има, опитайте да преглътнете това поне – престилката леко се накланя напред и отново пише в бележника.
- Не, не, не мога, наистина. Присяда ми някъде тук – той сочи неопределено с пръст, – и няма мърдане. Не става.
- Мърша, ще те убия и ще те излежа!... – поглежда го обнадеждено. – Е?
- Съжалявам, наистина не мога.
- Какво не можете, толкова ли е трудно – гледа го загрижено и кима с глава. – Поемете си дълбоко въздух, отпуснете се, пребройте до три. Ще преглътнете, уверявам ви – престилката бърчи вежди и продължава с неочаквано груб глас: - Ти си ебати гадното копеле!... Преглътнахте ли най-после?
- Не, не, изключено, няма да стане. Нещо ме пристяга – той прави насочващ жест, - тук някъде… и не мога…
- Вие сте асоциален тип – губи надежда престилката.
- О, да, това определено мога да го преглътна! – възкликва радостно мъжът.
- Не, съжалявам, това е диагнозата ви. С огромно съжаление трябва да ви кажа, че не мога да поставя одобрението си под вашата характеристика. Не можете да преглътнете най-разпространените обиди, а какво ще стане, ако ви напсуват на полова принадлежност или, не дай си боже, на майка. Не, ще отбележа под психологическата ви характеристика, че не ставате за учител по литература в нашето училище. Желая ви успех.

© Станислав Пенев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Незабравима, характеристиката забрави, че се спуска с много висока скорост по много стръмен наклон и се претрепа. Именно затова куца.
    Поздрав!
  • Характеристиката, определено куца!
  • Егати (дано това възклицание да е грамотно, за да не го изтрият), аз мислех, че сте ме забравили вече! Чакам едно нещо да отлежи и съвсем скоро ще го пусна (след около три, три и половина години, може би).
  • Пишеш увлекателно!
    И ме разсмяха коментарите...!
  • Навремето и какви жени имаше. От буца пръст човек правеха. От бутилка ракия капка не оставяха. Ееей такива глави имаха, само с тухли можеше да ги накараш да ти обърнат внимание.
  • Бе това мъже ли са, навремето какви мъже имаше! Една обида да не може да преглътне. Ма той знае ли, че ако пише двойка на сина ми, аз че му ковнем такава глава...Тоя не става за учител. Да хваща да шие гоблени надомно и това е! Фенка съм ти!!!
  • Ставате двама, защото и самият той (следващият ми разказ) ме чака с нетърпение. Толкова дълго ме чака, че един писател преди години го бе превърнал в литературен герой, мисля че го беше нарекал Годо или нещо подобно.

    Поздрав
  • Оригинално!
    Поздрави, чакам с нетърпение следващия ти разказ!
  • Браво, свате! Не съм те познавал откъм тази страна...
  • Да, права сте, тъжно е.
Propuestas
: ??:??