Прегръдка

Прегръдка

    Есен е. Късна есен. Дърветата са вече полуразсъблечени. Само тук-там някое пожълтяло листо се поклаща в такт с песента на вятъра. От време на време някое облаче разкъсва светлината и принуждава прокрадналите се слънчеви лъчи да се вихрят в лудешки танц.

    Босоного момиченце се е запътило към любимото си място: малък хълм, на чиито връх стели сянката си самотна плачеща Върба, свела клони от униние; в подножието на хълма се простира кристално езеро, по повърхността на което лежерно си почиват водни лилии. Момичето върви бавно. Все още свежата трева шумоли тихо под краката му. Вятърът си играе с катранено-черните, вълнисти коси. Пъстроцветна пеперуда каца на рамото на момичето, но кожата му е толкова нежна, че крилатата буболечка се плъзга надолу по ръката и точно преди да падне, отлита отново. Девойката нагазва в хладните води на чистото като сълза езеро и нарушава съня на лилиите. Поглежда нагоре към Върбата, която я чака. Младата жена няма търпение, затова поема към Дървото.

    Хълмът се оказва по-стръмен, отколкото очакваше. Всяка крачка е все по-трудна от предходната, все по-тежка. Въздухът става по-гъст, вдишването е мъчително, а Върбата все тъй ясно се вижда.

   Стигайки средата на хълма, жената осъзнава, че е някак си по-висока. Малки дечица тичат край нея, обикалят я с грейнали лица, с усмивки и лъчезарни очи. Но следващата крачка ги пропъжда. Сега тя отново е сама, бавно крачеща към Върбата. Обгръща я меланхолия, носталгия... Иска да се обърне, но не може, няма това право. Пътят е само един и той е нагоре към Дървото, свело клони почти до земя. Очите на зрялата жена вече губят блясъка си. Косите й са изсветлели и слънцето вече не се оглежда в тях. Възрастната жена все по-трудно диша. Въздухът е наситен с толкова много спомени. Обзема я страх. Тялото я боли. Но стига върха. Изтънелите устни се разтягат в нещо като усмивка, но мъчителна, тягостна усмивка. Дървото разтваря клони и сбръчканото старо тяло с побелели коси пристъпва напред и се потапя смирено в студенината на Вечната прегръдка...