Прегръдка
Есен е. Късна есен. Дърветата са вече полуразсъблечени. Само тук-там някое пожълтяло листо се поклаща в такт с песента на вятъра. От време на време някое облаче разкъсва светлината и принуждава прокрадналите се слънчеви лъчи да се вихрят в лудешки танц.
Босоного момиченце се е запътило към любимото си място: малък хълм, на чиито връх стели сянката си самотна плачеща Върба, свела клони от униние; в подножието на хълма се простира кристално езеро, по повърхността на което лежерно си почиват водни лилии. Момичето върви бавно. Все още свежата трева шумоли тихо под краката му. Вятърът си играе с катранено-черните, вълнисти коси. Пъстроцветна пеперуда каца на рамото на момичето, но кожата му е толкова нежна, че крилатата буболечка се плъзга надолу по ръката и точно преди да падне, отлита отново. Девойката нагазва в хладните води на чистото като сълза езеро и нарушава съня на лилиите. Поглежда нагоре към Върбата, която я чака. Младата жена няма търпение, затова поема към Дървото.
Хъ ...