Прегръдката
Прегърни ме, нека с тази прегръдка да усетя любовта ти, дори и последна да е тя. За миг очите си затварям... искам времето да спре и вечно да остана в твоите ръце. Усещам нежния аромат на парфюма ти. Сега в главата ми се превъртат мигове - тези, обикновените, но те за мен са останали незабравими. Нека не се пускаме, нека да останем още малко прегърнати. Мисля, че всеки човек си има някой, някъде, който е неговата любов, истинската любов, тази, с която не може да бъде и само определени хора я срещат. Аз съм от тях и ти ми каза, че е така и за теб, но не със думи, а с онзи поглед... да, точно с този, аз го разбрах. Дали да се отдадем на болката от това, че не можем да я имаме или да се радваме, че се е случило - аз избирам второто. Нека радостта да скрие мъката дълбоко в нашите души. И следващия път, когато се срещнем “някога” и се погледнем, да се усмихнем... ти знаеш какво означава тази усмивка. Толкова неща ми минаха през мозъка, докато бяхме прегърнати, а всъщност бе само за миг. Благодаря ти за това, че те има и се срещнахме... и за всичко, което направи за мен...
Днес е 6.10.2008 г. (понеделник), 22:33 часа
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Юлиан Пашов Todos los derechos reservados
