Преображението
Баба винаги е била здрава и жизнена, до самия си край не се оплака, че нещо я боли; освен краката. Помагаше на всички, изгледала беше деца, внуци, че и правнуци. Веднъж баща ми отиде до къщата и, за да и занесе чувал с картофи, който беше поръчала при последното им виждане. Чука на вратата, звъни на звънеца; отговор няма.
– Сигурно пак е хванала пътя нанякъде – помисли си той. Въпреки че се стараеха да запазят добри отношения като за тъща-зет, имаше някаква неизказана вражда между тях. Тя недоволстваше от неговите постъпки, той – от нейните. И се прибра, мислейки, че е отишла на раздумка с приятелките си – както неведнъж е правила. Не знаеше, че лежи в безсъзнание в хола, изпуснала от себе си всички възможни телесни течности; тоест, беше получила тежък инсулт.
Случайно я откри една нейна съседка, която не се задоволяваше само с позвъняване на звънеца. Ако не получеше отговор, започваше да чука на прозореца (къщата беше едноетажна) и в мига, в който надзърна вътре, осъзна ...