11 jun 2008, 9:17

Преодолей страха си...

  Prosa » Otros
1.2K 0 3
Страхът е най-лошото качество на един човек...!

В някои случаи си струва да го преодолееш... за да не съжаляваш след това, че не си сторил това, което си искал да направиш или кажеш!

Струва си да преодолееш това чувство и да докажеш на света и хората около теб, че си силен и борбен човек, без страхове и съмнения!

Струва си да кажеш на човека, когото искаш най-много... че мислиш за него постоянно и не си го забравил... и не ще го забравиш, защото тези моменти, изживени с него са най-хубавите в живота ти... и да не те е страх от отговора му...!

Но уви, този страх не се преодолява толкова лесно... страхът от отговора и болката, която може би ще изпиташ, те плаши... не можеш, макар и да съжаляваш, че не си преодолял това чувство и даже не си опитал...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рени Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво и съм сигурна че много хора изпитват точно този страх..включително и аз.. :*
  • Страхът е най-лошото качество на един човек...!

    Абсолютно вярно!...Или поне едно от многото.
  • Баш пък тоя страх се преодолява доста лесно. Така да се каже, страхът от болката е нещо доста егоистично. Нека да боли пък, по-добре така, отколкото никак. Тц, пуст страх. Но все пак и страхът си има причина да съществува. (както всичко..май) Страхът го има, за да предпази човека...от болка. Но ако искаш да се отдалечиш от този човешки егоизъм и да живееш истински...е, тогава трябва да захвърлиш страха... или поне така би трябвало, кой знае. Все пак има толкова много различни гледни точки. Този страх се преодолява с времето, с натрупания опит, с търпение...такива неща. Добре, не е лесно, но никак не е невъзможно.
    Е, кой знае..при всеки е различно. И все пак... браво : )

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...