Вдигнахме наздравици за Михаил, за нас, за живота като цяло...
- Извинявай, че любопитствам, ти спомена че си тук за рожденния ден на майка си, сам ли си, имаш ли жена, деца, семейство - несигурно попита Роза.
- Да, сам съм, не успях да се оженя. Все срещам, може би неподходящия човек. Имах сериозна връзка с англичанка, собственик на рекламна агенция, идваше в службата, рекламираше изделията. Харесахме се, заживяхме заедно пробно. След време ме представи на родителите си, харесаха ме, едър , здрав мъж и с добра работа. И баща й ме попита '' Ти, Питър кога си взел първото си причастие...''. Отговорих му искрено без да се замислям ''Знам, че съм кръщаван, но ние в семейството ми не държим на такива неща ''. А той не отстъпва '' Но ти да не си мюсулманин ''.
Отговрих му веднага '' Не, християнин съм, православен хритиянин, но в семелството ми сме толерантни към религиите на хората и не ги слагаме на първо място ''.
Кой да подозира, че това било от голямо значение за англичаните, католици, ...