Христо беше кръстен на Христос и за това празникът на връх Рождество Христово бе и негов.Беше израснал в онези атеистични времена, когато бе царството на Антихриста и църквата бе забранено място. Всяка година, когато се зададяха Коледните празници, Христо изпитваше безпокойство и вина за отчуждението си от светата вяра. Иначе, той средностатистическият човек, затрупан като всички от мъчнотиите на ежедневието, истински се притесняваше, когато се озовеше в черква.Там не знаеше какво да прави, сякаш оглупяваше внезапно.Главата му се изпразваше и пред лика на Спасителя, нито знаеше как да се помоли , нито как да се прекръсти.
Сега отново наближаваше Коледа. Зимата се оказа мека. Отвън, за първи път от много време, нахлуваше режещ студенец и съвсем разпиляваше чувствата , предизвикани от задаващото се Рождество Господне.Задаваше се празник , а наоколо бе до болка делнично. Навън битуваше светът - простичък, лъжлив,напиращ със цветове, аромати и звуци. На Христо му се струваше , че и времето ...