Прераждането
Сънят беше странен и неразбираем. Струваше ми се, че летя в междузвездните пространства и някъде там се явяваше образ – много красив. Исках да разбера кой е той, но чертите оставаха не съвсем ясни и аз напразно се стараех да се доближа до образа.
Събудих се притеснена от странния сън, отворих прозореца, за да влезе чист въздух, и се замислих. Образът, който видях, ми беше познат отнякъде, но не можех да се сетя откъде. Всичките ми усилия да изровя нещо в паметта си, оставаха напразни. Тогава реших да се насладя само на очарованието от красотата му. Друго не ми оставаше.
В девет и половина имах среща с приятелка и тръгнах към уговореното място. На две пресечки от срещата го видях, него, образа от съня.
В действителност беше още по-хубав. Атлетичен, красив, чаровен! Загледах се, та може ли човек да не се загледа. Не всеки ден се вижда такъв тип красота. Очите ни се срещнаха и той се усмихна. Ако бях толкова красива и аз щях да се усмихвам. Стана ми неудобно, отместих поглед ...