Превратности - последна част
Последна част
Васко ми помогна да си събера багажа. Оставих ключа на Нели. Прегърнахме се.
- Желая ти щастие! – ми пошепна тя. – И като излизаш, си влачи краката!
- И ти ще дочакаш своето щастие. Ще повлека крак, имай ми доверие.
Прибрах се пак при леля Бонка. Заживяхме на село. Сутрин Васко ме караше на работа, вечер ме прибираше. Леля Бонка и леля Злата плетяха терлички и елечета за бебето. Аз останах на заден план. На мен никой вече не ми плетеше.
- Още не се е родило, а има всичко, ами аз?
- Ах ти, горката! Какво ти липсва?
- Как какво, сине? Права е. Детето ще се роди преди да сте подписали.
- Тя не искаше това да каже. А и много важно, че не сме. Нали си имаме дом, мама и татко и две баби отгоре.
- Срамота е, сине.
- Ама пък е хубаво!
- Кое му е хубавото?
- Че ще имам дете! Какво да направя, че още не е излязло решението на съда за скапания ми развод. Тя също не е разведена, на нея защо не й се караш? Няма страшно. Като се роди детето, ще направим сватба, нека и то присъства на това велико събитие.
- Смейте се вие.
- Да не искаш да плачем?
Последните дни, преди да родя, щом кажех, че нещо ме боли, Васил скачаше и ме питаше:
- Време ли е вече?!
- Васе, ти се притесняваш повече от Силвето. Сякаш ти ще раждаш, а не тя.
- Наистина се притеснявам, мамо. Колко странно нещо е животът. Една вечер пред камината, любов и дете. Без планове, както преди, без мечти. Щастлив съм. Искам да го видя това мое дете. Чакам го, вълнувам се.
Васил – младши растеше между две баби. Най-напред каза «баба», от което мама Бонка изпадна в луд възторг.
- Детето познава кой го обича най-много. Щом каза първо «баба», значи второто ще е момиче. Ох, на баба гълъбчето!
- Ти да не искаш и второ внуче?
- Васе, време ви е за още едно. Ще израснат заедно. Не оставайте с едно дете като мен.
- Ама майко, аз още не мога да се оправя с това...
- Аз съм насреща. Ти само роди. Едното аз ще гледам, другото леля ти Злата. Вие правете, каквото си искате, не ни трябвате.
- Я, каква е била майка! Вече не й трябваме! Да не искаш и като се роди момиче, да го кръстим на теб?
- Не искам, кръщавайте го, както си искате, само не оставяйте това съкровище само.
Спокойно можех да родя още десет. Всички ми помагаха. То, бебето, беше повече с бабите, от колкото с нас.
- Силве, утре вечер сме канени на прием от фирмата. Искам да си купиш хубав тоалет. Трябва да си най-красивата. След раждането си станала по-секси.
- Имам толкова дрехи, все ще избера нещо.
- Започваш да приличаш на майка ми. Всяка нормална жена би казала «Нямам какво да облека!», само вие всичко си имате.
- Усеща се влиянието на първата жена.
- Не, на майка, ще ви разделя!
- Заплашваш ли ме?!
- Да. Ако знаеш какво съм ти намислил за довечера. Обичам те. Ела да те гушна...
На другия ден по настояване на Васето, се разшетахме из магазините. Той ми избра рокля уникат от един бутик. Вечерта се гримирах, не го правех често и, когато слязох в хола, той плесна с ръце.
- Приказна си!
- Благодарение на теб, това ли искаше да чуеш?
- Да. Като родиш второто ми бебче, сигурно ще станеш неотразима.
- Влиянието на мама се усеща.
- Не, любов моя, идва ми отвътре, като те гледам колко си съблазнителна в тази рокля.
- Хайде да тръгваме, защото се опасявам, че ще започнем да работим по въпроса за бебето още сега.
- Обичам те, Силве! Не знам дали съм ти го казвал?
- Никога.
- Безсрамница.
- Благодарение на теб. Знаеш ли, забравих да ти кажа нещо важно?
- Какво?
- Обичам те, Васенце!
- Най-после да ми го кажеш! Хайде да тръгваме, глезанке, че наистина ще закъснеем. Забавим ли се още малко, не отговарям за последствията и ако е момиче...
- Знам, ще се казва Бони.
- Може и Силвия в краен случай, само да е момиче.
Салонът беше изпълнен с хора. Чувствах се неловко. Не познавах никого. Васил се грижеше за мен, въпреки че беше доста ангажиран. Забелязах, че ме представя на колегите си с нескрита гордост.
Бях седнала на дивана, докато той провеждаше служебен разговор с един от шефовете на фирмата. Чух за гърба си познат глас.
- Престани да флиртуваш с този и онзи! Така ми разваляш репутацията. Тази среща е много важна за мен.
- Аз какво съм виновна, че напоследък не ти върви бизнеса. Ти си неудачник. Отивам на бара да си взема нещо за пиене.
- Ще полудея. Поне тази вечер стой до мен, моля те!
- Върви по дяволите!
Някой седна до мен на дивана. Извърнах поглед - беше Георги, първия ми мъж. Погледите ни се срещнаха.
- О, Силве! Каква изненада. Какво правиш тук? Изглеждаш великолепно. Толкова се радвам да те видя! Ако знаеш колко често съм си мислил за теб, но ти просто изчезна. Липсваше ми. Искаш ли да пийнем по нещо и да си поговорим? Наистина се радвам да те видя! Голяма грешка направих в живота и не знам дали ще можеш да ми простиш...
Той говореше, а аз го гледах в очите. Но всъщност се връщах назад, назад -изпращаща на прозореца преуспяващия красив, млад мъж. Тогава бях изоставена, жалка, нищожна. Сега в тези уморени очи видях позабравения си живот. Той преминаваше като на кино. Колко болка ми причини, а сега виждам болка в очите му. Колко лесно ми изглежда всичко сега. Аз просто е трябвало да тръсна глава и да прескоча този тежък етап от живота си. Колко напразно е било всичко. Или... така е трябвало да стане, за да се науча да ценя всеки миг щастие. И да се самоуважавам, каквото и да ми се случи, каквото и да ми сервира животът. Излиза, че съм се мъчила за нищо. Иска да му простя. Какво да му простя? Та той знае ли какво ми е причинил. Кръв капеше от сърцето ми. Бях между живота и смъртта. Но може би сега го разбира, изоставеният е той. Няма какво да му прощавам. Аз дори трябва да му благодаря - че имам дете, дом и топлина. Че се научих да живея отново и то по-красиво. Той продължаваше да говори, а животът ми с него беше свършил. Оказа се, че филмът е бил късометражен.
Видях, че Васил идва към мен. Изправих се и, преди да успея да кажа каквото и да е, Васко протегна ръце към мен с неизменната си усмивка, в която се разтапях цялата и забравях всичко на този свят. Която ме кара да се чувствам желана, обичана, ценена. Хвана ръцете ми и каза:
- Силве, ела да те представя на президента на фирмата. Много държи да се запознае с жената, която толкова ме е променила към по-добро. Очаква ме повишение, благодарение на теб, любов моя. - Васил ме прегърна и ние се отдалечихме.
Стана много неловко. Може би трябваше да кажа нещо, а може би така беше по-добре. Обърнах се и погледнах с крайчеца на окото. Мъжът ми... бившият... беше изумен.
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ирина, аз ти благодаря!!!
-
Никога не бива да си мислим, че знаем утре как ще живеем!
Като цяло разказът е изключително съдържателен на емоции носещи заряд за много размисли! Написан на близък разбираем език. Езикътна на успешното въздействие!!!
Благодаря за това! -
Снежана, благодаря!!! Много сте мили всички!!!
-
Интересно, затрогващо,спря ми дъха!Поздравления!
-
Римпо, прегръщам те, ти си едно бижу, искам да го знаеш, познавачка съм!!! Жулиета, благодаря ти!!! И на теб ти се радвам. Колко е хубаво, че ви познавам!!! Страхотни личности сте!!! Повярвайте ми, аз рядко се лъжа!!!
-
...Аз също ....като Римпо!!!
-
Току що прочетох всички части на един дъх и....останах без дъх!!!
-
Анета, и аз пиша като ми кажат така!!! Юлия, значи си предугадила финала, само така!!! Йоанна, радвам се, че ти хареса, мерси!!!
-
Тази ти поредица беше много добра,четях с голям интерес всяка част ...Поздрав!
-
Много леко разказваш, Светлана! Удоволствие беше да чета. Благодаря ти!
Финалът ми хареса, макар и да не беше неочакван, всъщност точно такъв го исках! -
Разказвай ми, слушам те...
Еех, Светле, обичам да те чета!
Благодаря ти! -
Таня, започнах да го осъзнавам, благодарение на хора като теб!!! Иди, предпочитам на живо на нашите екрани! Веси, той си получи шамарчето!!! Джейни, взаимно е!!!
-
Прочетох...Тук е мястото да ти благодаря за онази твоя душевност с която докосваш сърцата ни!
-
Ох,облазявам я тая Силва...
Боже какъв късмет извади!
Толкова ме беше яд на мъжа и, че ми идваше да му "зашия" един шамар
през монитора
Сладкодумница си ми ти... Удоволствие живо! -
Разплака ме!
Душевадка такава!
Прочетох целия цикъл на екс и ти благодаля за удоволствието!
Толкова позитивизъм носиш, дано го осъзнаваш!!!
Прегръщам те, с много обич! -
Ваньо, дай Боже всекиму, та и на нас повече късмет в живота!!! Значи съм майстор, щом Фея ми го казва, аз вярвам в чудеса!!! Дори да не съм, ще стана! О, Мария и аз на теб няма, ако продължаваш да пишеш, заклевам се!!!
-
Поздравления, Светлана! Много истини, много красота има в разказите ти! И аз няма да се разсърдя ако има ощееееее!
-
Чета те с кеф, Светле! Майстор си!!!
-
Щастлива терцаа!Майорна!Късметлийска история, начало!+ това приятна и четима
-
Доре, гледам, колкото се може по-кратко да пиша. Ти знаеш ли, че от това може спокойно да направя 300 страници. " И той се доближи и се наведе и после тихо и каза, обаче тя в това време беше с гръб към него, дългата й рокля скриваше перфектните й форми и той не можа...Мога, но не искам, аз съм делова жена. Разказ се чете, между запръжката на боба и приготвянето на шопската салата. После е само "Айде наздраве, но без компютър! Ако може бих направила така: Той я целуна, тя забременя и те се разведоха, защото тя му сложи рога и копита, не че той ги нямаше, но пък му отиваха!!! Грег, как бързо лети времето!!! Докато напиша един разказ и хоп, лято егати. Едни викат: пиши, други - недей...мъка, няма угодия!!! Karaman (Сириус Надежда) Мерси!!! Марко и аз ти благодаря и без повече суша тази година и десетина-двайсет години напред, пък после, каквото дойде!!! Светлана, повече са за още, така че ще има!!! Петя, добре, едвам ме нави!!! Нели, благодаря ще ви зарадвам с още нещо!!! Червена Шапчице и на теб благодаря!!! Деси, опитвам се!!! Георги, е много ти благодаря!!! Нелка, радвам се, че ти хареса, мерси!!! Миа, като се видим искам идеи, каквито разбирам, че имаш, не само Грег да намазва. Нали си приятелка?! И мъжете да си знаят, че зад всеки преуспял мъж стои каква жена?! Готина!!! Ей, като ви кацне пиленцето на раменцето, не го пъдете,че после ще съжалявате като моя герой!!!
-
Страхотен край! Усмихна ме, Светланке !Дано и Мия се усмихне
И аз имах нужда да прочета нещо такова..Невероятна си ...
-
Голямо е удоволствието,когато те чета .Разказваш с лекота много истини!
-
Изумен!
Велик момент е този, нали?!
Дано героите бъдат щастливи и нататък!
Светле, бива те като разказвач. Продължавай без притеснения, дори и дълги...сервираш ги на отлично аранжирани порции, така че...пълен напред! И попътен вятър! -
"... така е трябвало да стане, за да се науча да ценя всеки миг щастие. И да се самоуважавам, каквото и да ми се случи, каквото и да ми сервира животът."
Да, това е Голямата Истина!!!
И... искам да чета още! -
Браво! И аз като другите-Още,още!!! Благодаря ти...
-
Много разтоварващо четиво.Прочетох на раз.Благодаря ти ,Светле!
-
Прекрасно!
-
Изумен съм и аз. Бях тръгнал да си сипвам водка и чашата така и ми остана - празна. Добре, че имам тренинг и бързо се освестих. Браво Светлана! Браво Лажова.
Сега вече си налях и пия за твое здраве. Единствено се притеснявам, че ни заплашваш с още няколко такива. Не може така. Дай ни малко почивка. Лято е все пак, ако си забелязала. -
още, още, ощееее!
или минавай на "източни форми".
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
