svetlanal (Светлана Лажова)
339 8092
1 jul 2009, 14:06

Превратности - първа част 

  Prosa » Relatos
2196 0 23
5 мин за четене

Превратности

 

Не мога да повярвам, че мъжът ми ме напусна! Дойде, взе си някои документи, каза ми, че повече не издържа да живее с мен под един покрив. Нарече ме мекотело и ми обясни, че любовницата му, за която смята да се ожени, е жена с характер. Всичко това научих, докато той подреждаше по-необходимите му вещи в сака си. Седях, слушах и не реагирах.

Напоследък нещо не вървеше между нас. Не ме беше търсил като жена вече няколко месеца. Подозирах, че има друга. Но вместо да направя нещо, за да си го запазя, аз още повече се отпуснах. Насила хубост не става. Но не вярвах, че ще ме зареже. Не вярвах. Толкова много неща бяхме преживели заедно.

Той затвори тихо вратата след себе си. Станах и погледнах през прозореца, по навик. Той се качи в колата и замина, сякаш че отива на работа и, както всяка сутрин, аз му махам, само дето сега не му пратих въздушна целувка, а заплаках.

Сгуших се във фотьойла и си пуснах телевизора, за да заглуши зловещата тишина.

Когато се оженихме, аз работех, а той следваше. Спомням си, че изнемогвахме с моята заплата. Случваше ни се да вечеряме само хляб и чубрица. И бяхме много щастливи. Той ме гледаше в очите и ми беше благодарен. Бях обичана, боготворена. Приятелките ми завиждаха, за него. Казваха, че съм щастливка.

После той завърши, потръгна му в работата. Дойдоха големите пари. Помня първата ни голяма покупка – хладилник и автоматична пералня. Напих се от щастие. Никога няма да забравя как седях в средата на кухнята и се смеех, през сълзи. После той ме занесе на ръце до спалнята, защото нямах сили. На другия ден ме болеше глава, а той ми се смееше. После ми купи кожено яке. Това ми беше мечта и той я изпълни. После... тръгнахме по скъпи заведения, и аз пресмятах наум колко излишни пари сме хвърлили на вятъра, а той казваше, че така трябва. Старите ни приятели останаха някъде назад. Канехме ги на гости на ресторант, но те не можеха да ни връщат скъпите визити и постепенно се разделихме. С новите му колеги не можах да свикна, те бяха надути. По-рано му кърпех старите дрехи, сега, когато му се скъсаше цип на панталона, той си купуваше нов костюм. А аз, по стар навик, сменях ципа и прибирах панталона... за всеки случай. Да не би да дойдат лоши времена. Сякаш сама ги предизвиках. Накара ме да напусна работа. Той вече изкарваше луди пари. Купи си мобилен телефон, кола и искаше аз да съм винаги отпочинала и свежа. Защо ли го послушах? Като работех, се чувствах пълноценна. Обичах работата си и колегите. Някак неусетно се превърнах в домашна прислужница, а по-късно и във вещ.

Бях останала сама и не знаех какво да правя. Парите, които бях заделяла през годините, бързо се топяха. Спрях да готвя, то и не ми се ядеше. Някаква буца беше заседнала на гърлото ми. Тайно се надявах да се върне. Бях изоставена заради друга, а болката от това е непоносима. Отслабнах. Нищо не ме интересуваше. Дори не знаех кой ден е. Даже не помня кое време на деня беше, когато той дойде и ми каза след двайсет и четири часа да освободя жилището, защото му трябвало. Учудих се, че задържа погледа си дълго върху мен, но, когато се погледнах в огледалото, се уплаших. Отсреща ме гледаше слабо, бледо лице и само големите очи подсказваха, че съм жива. Помня, че беше студено. Облякох палтото си и, както бях боса, обух ботушите и тръгнах, без да знам на къде. Той ме гледаше учудено, нещо ми говореше, но на мен ми беше все едно вече.

Събудих се и първото, което видях, бяха две възрасни жени надвесени над мен.

- Жива е!

- Добре, че я видях! Да повикаме ли лекар?

Затворих очи, помислих, че сънувам. Когато ги отворих отново видях, че съм в непознат дом. Бях добре завита и отсреща гореше камина. Колко топло и уютно бе тук! Сънувам ли, или съм умряла и съм в Рая?!

- Как сте? – чух глас отдалече. Събрах сили и отворих очи. Над мен стоеше възрастната жена, която видях преди малко. Значи не сънувам.

- Искам вода.

- Ей сега, моето момиче! Бонке, тя е жадна. Дай млякото, дето е в кухнята.

Изпих млякото и поисках да ям. Двете жени се разшетаха и след малко в леглото на поднос ми донесоха топла баница, кисело мляко и пържени яйца.

- Хапни, че си толкова бледа и слаба. Хубаво е, че ти се яде, значи ще се оправиш. Толкова ни уплаши!

Ядях като невиждала, ама аз наистина отдавна не бях яла така. После пак се отпуснах в леглото и, преди отново да заспя, чувах само пращенето на дървата в камината. Спала съм цяла нощ и цял ден. Събуди ме лай на кучета.

- Влизай докторе, тя е в хола!

Леля Бонка ме намерила в двора си. Повикала съседката и ме пренесли на топло. Това тя ми разказа след една седмица. С леля Злата се грижили за мен. Нищо не помня. Когато се пооправих, им разказах историята си. Разбрах, че съм била настинала. Идвал е лекарят на селото, изписал ми е лекарства. Леля Бонка ги е купила и ми ги е давала по предписание.

- Как ще ти се отблагодаря? Аз дори пари нямам да ти платя за лекарствата, за грижите.

- Няма страшно, само да се оправиш, това е важно, моето момиче. Ами ако не бях излязла онази вечер да заключа портата, можех сутринта студена да те намеря? Я, навънка какъв е студ, пък ти боса!

- Много важно. По-добре да бях умряла.

- Недей да говориш така! Аз, дето съм си изживяла своето, пък още ми се живее. Животът е пред теб, дете. Остави го тоя неблагодарник. Ще си намериш свестно момче, ще си отимате деца. Животът продължава и без него, ей!

- Колко си добра, лельо Бонке! Как хубаво говориш. Но къде да ида? Ех, ако беше жива мама... И тя беше като теб душичка. Татко се поболя и умря. На другата година и мама отиде при него. Сега си нямам никого. Георги, мъжът ми, ме накара да продам къщата и така...

- Стой тука, при мене. Ще си ми другарче. Синът ми се ожени и все по-рядко взе да идва. Снахата една префърцунена, не ще и да чуе за село. Той от време на време се обажда. Идва и все ми носи пари. За какво са ми, аз всичко си имам, искам те да са до мен, ама младите си имат техен живот. Примирила съм се. Гледам козичка и кокошчици. Синът ми донесе отнякъде немска овчарка да ми пази страх. С тях се разговарям и със Злата.

Не чаках втора покана, останах. От дома на леля Бонка лъхаше домашен уют и любов. Като се пооправих, измих прозорците на цялата къща. Изпрах пердетата, измих пода и измъкнах от скрина черги и ги постлах. Наближаваше Коледа. Искаше ми се да е по-различна, по-хубава.

© Светлана Лажова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Зори!!! Джейни, прегръдка за теб!!!
  • Още миналата седмица прочетох, но бях много развълнувана и не можах да пиша коментар...и сега не мога да напиша.
    ще чета нататък, ако все така ме разплакваш пак няма да мога да коментирам
  • Гледам че си ми съгражданка....така че може и да е по-лесно
  • Значи ще се запознаем!!!
  • Ми Светле, де да знам, никога не ми е харесвало Искам аз да се запозная с тебе....ще видим тогава на кой ще викаш "Зорнице" :D Сега сериозно, наистина много бих искала да се запознаем!
  • Марко, много мило!!! Твоят коментар за мен е голям комплимент и като се има предвид, че е от истински мъж, направо...те чакаме на живо, помисли по въпроса. Ако не ми вярваш, питай Грег!!! Зори, направо си хвана белята, че сподели за името. Сега ще ти пиша само: "Зорнице, Зорнице, хубавице" и накрая или ще ме намразиш или, което е по-вероятно ще си харесаш името. Ама как може толкова красиво име и ти да не си го харесваш?! Зорница, зора, светлина...Хубава работа!!! Ядоса ме. Дарче, не лъжи, нали те чух по телефона, жива си!!!
  • Абсолютно, Светле! И мисля че вече е време да ми говориш на галено име....и без това не си го харесвам!
  • Светлана,кефиш ме.Това е точната дума.Къса,стегната фраза.Бързо сменящи се картини.Като новото кино.Много информация за кратко време.Това се мъча да постигна и аз, но на теб ти идва от вътре, а на мен...от вън.Този век на интернет, сякаш промени хората.Всеки иска да "изпомпи" информацията бързо.Прочетох на един дъх.Поздрави!
  • Ирина, разбрах аз, че си тук, ама чак "харесах", много ми дойде!!! Петя, аз те имах за приятелка, а и ти...Хм?! Ена, защо бе, мила?! Кажете ми да се спра! Зорнице, ти сериозно ли?!
  • Страхотно е! Чакам с нетърпение продължението!
  • Адашче, майтапа настрана, ама... не мога да повярвам още...
    Започнах да го чета с нагласата да се смея... и така и не разбрах кога го прочетох...
    Имам забележка - много е кратко!
    Направи ги по-дълги тия части, не мога да се наситя с толкова малко!
    Вероятно и за другите е така.
    Определено ме спечели и тук за читател и почитател!
    Прегръдка!!!
  • Искаш да съм откровена, м???
    Ей сега ще ти кажа аз на тебе...
    Светланчик*, СТРАХОТЕН Е!!!
    (леле, казах го и сега чакам някой да ми метне един бой, че лъжа!)
    Тук има много хора, които няма да ти спестят... истината!
    Ние сме от тях!
    За това без страх - смело давай напред!
    Чакаме продължение с нетърпение!
  • Тук съм
    Хареса ми
  • Около 300-350 някъде ще дойде. Абе Грег, то няма 30 страници, ти къде ме търсиш?! Аз няма да си пия водката, само ще пиша, нали? Никой не ми разрешава дори да опитам нещо по-сериозно. Ей така ще си остана с едните фейлетони и това си е, заради такива като теб, драги!!! Нели, и моят герой учеше право, но после го изтрих. Не дежаву, а не знам какво!!! Жовот! Да, Петя, струва си, животът е само един!!! Георги, благодаря ти!!! Светлана, продължавам!!! Нели Христова, иска ми се, дано се получава! Миа, силата ми е в хумора, но опитвам и нещо сериозно да напиша, дано се получи! Валентина, още утре ще има продължение, благодаря!!! Мария, ще помисля и ще се опитам да ти отговоря на този въпрос лично!!! Безжичен, така се радвам, че си тук!!! Юлия, дано!!!
    А сега една молба към всички!!! Ако не ви харесва, моля ви не ме щадете, пишете ми, защото като има хубави отзиви аз ще продължа да пиша. А така ще ми направите лоша услуга на мен, а после и на вас. Знаете, че спокойно можете да ме критикувате и даже ви разрешавам, защото съм добра да ми кажете да спра, ако нещо...прекаля!!! Моля ви, това че аз мисля че ще ви е интересно, съвсем не значи...ИСКАМ ДА СТЕ ОТКРОВЕНИ!!!
  • Дядо Коледа, ще ти донесе подарък! Винаги така става...
    Очаквам продължение!
  • И така върви. Странно, а Deja Vu, както е казала nellnokia. Много има по света... Понякога идва и топлотата, понякога си отива... И така върви... Хареса ми!
  • Ще ми се да разбера поне за един човек, когото парите са направили щастлив! Прекрасно, Светлана! Чакам продължението! Поздрави!
  • Тръпка е, давай, ще четем с наслада!
  • Новото амплоа също ти отива.
    Даже много!
  • Голяма тръпка е тази първа част. Очаквам!!! Поздравления...))))))))))))))
  • Хубав разказ!Студен е светът на парите,но има ли поне един добър човек,който да ти подаде ръка,си струва да се живее...
  • когато се оженихме, той беше студент по право, аз вече имах образование и работа...Издържахме се с моята заплата и помощ от родителите..когато един ден дойдоха големите пари..ме напусна..дежаву..
  • Ей, подозирах аз, че си решила да ни изтормозиш с нещо голямо и се оказах прав. Надявам се да не е повече от 300 страници.
    А иначе тук се получава нещо като все едно да пуснеш Стоянка Мутафова да играе драматична роля. Абе чета и си викам айде де, сега ще почне смешната част, да ама не, то си става още по - сериозно, но взе, че ми хареса. Ще чакам продължението.
Propuestas
: ??:??