Per me si va nella citta dolente

През мен се отива в печалния град, изграден с високи стъклено-прозрачни стени, затворени като кула и с много остър връх. Това стъкло символизира твоите лъжи, измами и зло. Навсякъде има лед, символизиращ студената в сърцата, горят огньове, символизиращи стихията в душите им, винаги студено и винаги светло. Има мъгла и едва виждаш околните, които бяха сякаш заспали или упоени. Очите им празни, души им кухи. Мразя дори себе си, мразят съществото, което е в тях и поддържа ада им от вечност. Има смях, много смях, но над доброто. Има любов, много любов към материалното, което ги заобикаляше. Има чувства, много чувства към злото... Този град, обсебващ всичко добро, незащитено от любовта, съществува от цяла вечност и аз в него... Отрих го, защото станах като теб, зла. Робуваща като теб, на скръбта и отмъщението, с което единствено спечели отвращението от себе си. В този печален град намерих много познати – близки и далечни, врагове и приятели. Запознах се с много хора, които дори и малко, пазят човешкото, детското и частица от доброто в сърцата си, почернени от сладката самота и тъга в Печалния град. Видях много огледала на бъдещето и миналото. Успях да се огледам, защото не всеки превъзмогва лъжите си, тъгата си, обречеността си и посмява да види в какво се е превърнал от толкова грешки и погубени мечти. Аз също, като малкото огледали се, видях мрачното си отражение. Виждах хората около мен, приятелите ми и те бяха добри и весели, но това беше сигурно е от миналото, а от бъдещето беше моето опустошение. Това ме ужаси най-много, не толкова това, че бях... бях ангелът в черно... а това, че през мен се отиваше в печалния град - церберът... Мислих, че сънувам....че всичко е лъжа и шега на съзнанието ми, но не. Не беше така.... и скоро осъзнах, че аз наистина съм в Печалния град от вечност... и самотата не е била  само моя, ами на всички, тъгата не е била само моя, а на всички. След като се огледах, за първи път усетих, че някой ме вика... не беше тъгата, не беше самота, не беше щастието, не беше времето... а нещо съвсем непознато... най-голямото оръжие на Доброто – Любовта... каква ирония...  това, което винаги съм отричала, че съществува, сега може да ме спаси... но аз пак отричам, защото това е огледало или просто сън... не знам. Само пет букви са събира света ти в едно... но за мен вече твърде късно... аз имам мисия – да ти погубя, да съм пазителката на отворената врата към... Печалния град. Аз съм пленница на тази порта, защото всяка минута през мен се отива във вечната скръб... И всичко е толкова красиво, докато не преминеш прага и не се изпари цялата илюзия и магия, които получаваш от мен. Ако пътеките до златната врата са постлани с цветя, то след това те стават черни. Ако има любов, то тя е измамна, ако има мечти, те са користни. Ако има смях, то той става на сълзи. Ако има добро, то мигом става на зло. Ако виждаш мен, то това е моето отражение. Ако ти кажа, че те обичам, то означава, че те мразя. Ако ти кажеш, че ме обичаш, то означава, че си мой... отново... завинаги... Ти прекрачи прага!... Моята магия пак подейства... Но ми прости, макар че там, откъдето аз се върнах не чувстваш нищо... освен сладка самота... Ти вече узна, че съм ангел, но не твоя, а на дявола, макар че бях до теб до  тук... Но аз ти разказах прекалено много за Печалния град... колкото и да ме обичаш... няма връщане... сам ще  го усетиш... Като надежда... мечтая или тъжа, аз дори не зная, но е като теб. Загубих сетивата си, но аз съм щастлива, че те обичам и дори това да е лъжа, искам да излъжа себе си. Запомни, че страхът е само в ума ти и аз го рисувам както трябва да го видиш в огледалото и в тъмнината. И аз може би не съществувам в твоя реален свят, но злото съществува и винаги ще съществува, докато съществува и Печалния град. Аз съм тук от вечност и знам какво е магията, за да го спра, ако не завинаги, то, за да го разруша за кратко... и ти го знаеш. Отговорът е съвсем лесен и е само с пет букви: когато погледнеш ръката си и изброиш пръстите си, когато попиташ сърцето си, защото е толкова празно и го попиташ от какво има нужда, то ще ти изкрещи: "ЛЮБОВ!". Пази се и от Ангела на дявола, който ти довери всички тайни, които са ти нужни, за да спасиш и малкото добро, останало и да го възкресиш от Печалния град...