- Къде се губиш толкова време, бе? От колко дни те чакам?! Какво ти е т'ва на главата?
- Мани, мани...
- По правия път ли успя да се изгубиш? Къде се мотаеш?
- Абе той тоя път... Ходя си аз и си свиркам, ама постоянно нещо ме ръчка отвътре и гледам само наляво-надясно какво има. Едни големи храсти, едни трънаци, едно чудо! И едно такова все ми се иска да мина от там.
- Как така от там? През трънаците?
- Да бе! Хем ги гледам какви са увити и страшни - преплели клонки и тръни като в усмивка на звяр, хем ме гложди едно любопитство голямо - какви ли чудеса се простират зад тях?!
- Чудеса, чудеса... най-много някоя друга полянка, рекичка, ала-бала да са се скрили от хората. И к'во? В трънаците ли се заби?
- Еми, забих се! К'во да направя? То ме дърпа отвътре, мира не ми дава! Избрах си през най-заплетения храст с най-големите бодли да мина. И Минах! Изпонадрах се целия, скъсаха ми се и якето и гащите, ама минах и загазих навътре в гората да разгледам какво има наоколо.
- И какво имаше в гор ...