С Пенчо сме стари приятели. Ако има нещо откачено у него, то това е въдичарството. Идваше някакъв специален момент, нещо като бръмчаща муха, когато той внезапно зарязваше всичко и започваше трескаво да приготвя въдиците си за риболов. А те, тези негови въдици, бяха безброй. Един ден се опитах да ги преброя, но за мое учудване не успях. Всичко се бе оплело в жилки, кукички, плувки и какви ли не рибарски такъми по такъв начин, че и при най-внимателно взиране човек не би бил в състояние да определи точния им брой.
Той обаче се оправяше отлично в тая бъркотия. Знаеше на всяка предназначението и мястото, където ще я използува. В даден, никому неизвестен миг, запалваше мотора на стария опел и запрашваше към някой от близките до града язовири. Клечеше там по цял ден, а вечер се прибираше с пълен сак таранки, кленчета, беловари и какво ли още не - представители на сладководната фауна. Понеже не бе голям любител на рибните ястия, започваше щедро да раздава улова си на близки и приятели. Оставяш ...