Приказчица
Дворецът празнуваше. Дни наред приеми, балове и официални вечери. След години на самота, лутане и мерене на десетки пантофи, Принцесата бе открила. Него. Принцът. Оркестърът свиреше, вихреха се танци, сладки приказки, барът едва смогваше. Както обикновено.
И Той се появи. Напет, вирнал нос, шкембе и униформа, подшмръквайки небрежно /подшмръквайки... Офффф/. Придворните дами ахкаха, охкаха и кокетничеха, надиплили корсажи със скъпоценности, букли и премрежени погледи.
Принцът, с чаша в ръка, рецитираше древни поеми, играеше роли, разказваше военни подвизи, размахваше в несвяст излъсканата сабя, покосила поне два дракона, неколцина орки и една дузина джудженца, откраднали съседските кокошки. Истински паун. Кралски.
Вечерта напредваше, питиетата също. Принцът кръжеше между масите, опиянен от самолюбие и шампанско, а Принцесата... Принцесата наблюдаваше съкрушена тоя фарс, душичката и свита, трепереща като на премръзнало врабче. Чудеше се, аджеба, дали не е сбъркала пантофЪт. Отново. /Аман от тия китайски боклуци, дето хикс-елът става само за 13-годишни дечица!/
/... Тук ще пропусна и феите, и един елф, и техните вълшебства и съвети, ‘щот много, и все такива едни...загрижени, пърхащи, с прашец или валерианови отвари.../
Удари дванайстият час. Динг-донг. Няколко пъти. Балната зала с гръм и трясък се превърна в обичайната, опушена квартална кръчма, а каляската - в очукана полицейска „Астра”, която с виеща сирена отпраши в мрака да обгрижва националната и други сигурности.
Придворните, запретнали фусти, подпетили калеври, увесили нос, провлачиха крака по дъждовния, пуст тротоар към друг бал, в друга приказка. Принцът се втрещи, миг преди да се превърне в бутилка. Водка „Флирт”, дето запазва спомените. Ей там, на рафта. Една капачка само се търколи по стълбите и цопна в калната локва отпред.
Принцесата се поогледа озадачено, подритна някаква вехта фуражка към прашния ъгъл, кръстоса крака на бара и си наля едно двойно с лед. От джубокса тихичко се носеше нежен напев:
„Привечер.
И нищо се не чува.
В здрачината селска тишина.
Добър вечер!
Мама ме целува.
Дюлята излъчва светлина.
Мама ме целува.
В двете длани
мъжко, необръснато лице.„
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елена Даскалова Todos los derechos reservados
