Живял едно време един котарак, голям рошав жълт котарак. Живеел с един дядо в една красива малка къщичка на края на едно село , съвсем накрая, почти в гората. Живеели двамата заедно с две кокошчици, една козичка и един славен петел. Сутрин рано, рано петелът ги будел с песен. Неговото ку-ку-ри-гу огласяло двора, полянката накрая на гората и се извисявало над всички съседни дворове, та ч-а-а-к до другата махала. Разбуждал така нашият петел събратята си и се започвало едно надпяване, една надпревара , едно себедоказване, докато не остане спящ стопанин наоколо.
Тогава нашият дядо излизал на двора, и отивал да наобиколи кокошчиците и петела, да издои козичката. Да ги нахрани всичките, да им даде водица и да им се порадва. През цялото това време Котарачко се мотаел в краката му и уж му помагал, но май повече му пречел. Дядото не му се карал, а щом издоял козичката му сипвал млекце в една паничка.
-Да хапне моето момче, да хапне вкусно млечице, защото то ми е юначе и много, много ми помага.
...