Приказка за дами
Имало едно време едно царство-господарство. И естествено, Царят бил самодържец. И благородниците били като него. Все мъжете управлявали. Но задухали демократични ветрове и жените се вдигнали на бунт за правата си. Искали еманципация.
Нямало какво да се прави и от немай къде, Царят свикал общонароден събор (Кръгла маса, която съвсем не била кръгла). Седнал на трона, а около него се наредили благородниците. Долу, в ниското, били жените.
- Какво искате от нас? – попитал Царя.
- Искаме равни права! – викнали жените
- Да ми – успял да каже самодържеца, но бил прекъснат.
- Искаме мъжете да мият чиниите!
- Да ми - пак се провикнал, но отново го прекъснали-
- Искаме мъжете да отглеждат децата!
- Да ми - викнал владетеля, но пак го прекъснали.
- Искаме мъжете да ги боли, когато раждаме!
- Да ми - но бурни крясъци заглушили думите на справедливият Цар.
Тогава една жена, явно предводителката на бунта, станала права и вдигнала ръка. Крясъците спрели като по команда.
- Жени! Царят ни обижда и ни псува! Смърт на тираните!!!
Тогава се изправил най-мъдрият от благородниците. Той не на празно бил съветник по най-важните въпроси.
- Моля, да ме изслушате, уважаеми жени! Негово Величество току-що обяви начало на реформите! Той на няколко пъти искаше да ви го каже, но го прекъсвахте и така и не разбрахте за какво иде реч. Той благоволи да даде първа благородническа титла на жените, като знак за начало на Промените. От днес, вие сте Дами!
- Да живее Царят! Слава на мъдрото решение! Победа! – се понесли викове сред жените.
И от тогава, та и до ден днешен, жените са притежателки на титлата ДАМИ. И все чакат Реформата и Промяната.
Сътворил и разказал за поколенията летописец Мунчо
© Марин Маринов Todos los derechos reservados