ПРИКАЗКА ЗА ДОБРОТО И ЗЛОГО
В едно приказно царство се родили братя- близнаци. Кръстили ги Добро и Зло. Те били много различни и по външност, и по характер. Доброто било много мило дете нежно, с руса, къдрава косичка и сини като безоблачно, чисто небе очи. Също ангелче. Все искало да прави добрини и всички го обичали. Брат му пък бил с права, черна като катран коса и черни, като изгорял въглен очи. И все вървял подир брат си и всичко, каквото той сторел го развалял и правел още много свои злини. Бил алчен, егоист и лакомник. Изяждал и храната на брат си и растял не с дни , а с часове. Станал голям, силен и страшен. А Доброто си оставало мъничко, слабичко като дете момче и не можел да се бори с брат си.
Един ден братята решили да слязат на земята сред хората. Първият човек, когото срещнали по пътя си, бил един много стар и много беден човек. Бил бос, е изтъняли, скъсани дрехи. Пред него натоварено със сухи вейки, събрани от гората, вървяло болното му, куцо магаре. То се спънало в един камък, паднало, погледнало с големи, тъжни очи, като че ли да поиска прошка от стопанина си и издъхнало. Отчаян, старецът прегърнал и сложел главата на верния си другар на коленете си и горчиво заплакал. Доброто извадило от джобчето си свирка и свирнало. При тях дошла Добрата горска фея, която била приятелка на Доброто. Извадила изпод наметалото си една кърпичка и казала на стареца, че когато е разтеле, тя ще се зареди с веща да ядене. С вълшебната си пръчица извикала Добрия Южен вятър. Той надул бузи, духнал и пренесъл дръвцата пред бедната колибка на стареца. Есента си отивала и люта зима чакала на прага. Да има старият човек да се топли през студените зимни дни. Но Злото бързо извикало Студения Северен вятър- той духнал и разпилял вършинките по всички посоки.Клетият старец! Един ден го намерили замръзнал, стоял като каменна статуя до студеното огнище.
И още много, много злини извършило Злото. Не биха ми стигнали и цяла нощ, и цял ден да ви ги изреждам.
Минали години. Братята пораснали. Задомили се. Доброто бил станал освен строен и хубав млад мъж, но и много работен. С трудолюбието си, с доброто, което правел на хората, всички го обичали и му помагали. Скоро станал богат. Построил си хубава къща, имал и пари. Но брат му Злото му завидял и с насилие, подлост, заплахи, обиди, ултиматуми и принуда му отнел всичко видимо и станал най- богатия човек в селото, където живеели братята. Но въпреки всичките лошотии, които използвал, не можал да му отнеме всичко. Доброто имало най- голямото богатство на света - той обичал. Това безценно богатство никой не можел да му отнеме.
Минали още години. Злото имало много къщи, много ниви, много ратаи, които измъчвал с непосилен труд, срещу парчето хляб. Но никога не бил доволен. Чувствал се беден и все искал още и още да увеличава имотите си и от алчност загубил и зрение, и слух. И колкото ставал по- богат, толкова бил по- нещастен. Страхувал се някой да не му вземе имота и парите и ставал от злобен, по- злобен, докато се превърнал в триглав змей. Дошъл при него Господаря на лошите сили и му казал, че той го е превърнал в змей, който ще е непобедим и безсмъртен, но ще има и едно слабо място. Една думичка, казана три пъти ще го погуби. Но кой можел да знае коя е тази думичка?
Злото- Змей отвлякъл дъщерята на стария и болен цар, станал царски зет и когато царят уврял, станал цар( Много зло направил, много майки разплакал. но никой не можел да го победи. Явявали се юнаци, но още щом успеели в люта схватка да отрежат едната глава на чудовището на нейно място изниквали две и Змеят ставал още по- силен, и още по- непобедим. Доброто не можело да гледа злодеянията на брат си, които ставали все по-големи и по-големи, а той не можел нищо да му направи и се върнал в царството на приказките.
В едно малко селце в царството живеела бедна девойка сираче- нямала си нийде никого. Тя била не само много красива, но и много умна. Отишла при Змея, а той ,като я видял, целия се разтресъл от смях. Толкова юнаци се изредили , та тази крехка девойка ли ще го победи .Но тя била непреклонна и сигурна, защото се била досетила коя е тази дума, която е слабото място на чудовището и започнала с меден глас да нарежда: "Ти си много могъщ и непобедим, но си и добър. Ти си велик и много добър цар и мъдро управляваш царството си. Хората ти те обичат, защото ти си един добър Змей."
Още не изрекла тези думи и главите на чудовището клюмнали като отсечени, той взел да се смалява и след третата дума от Змея останало само мокро петно, там където е бил. Хората си отдръпнали и заживяли спокойно и щастливо. Тогава и Доброто се върнало от царството на приказките и заживяло сред хората, които станали добри, внимателни и обичащи се.
© Анка Келешева Todos los derechos reservados