Имало едно време два големи града. Всъщност никой не може да каже със сигурност дали наистина са били големи и колко, защото били единствените градове на света. Помежду си били свързани с дълъг каменен път, който бил необичаен с три неща: Бил най-дългият (всъщност единственият) каменен път на света; бил най-дългият каменен път на света с най-дългия (единствен) каменен мост в света; бил най-дългият каменен път на света с най-дългия каменен мост в света, който водел към най-големия друг град в света. Градовете растели и със растежа си постепенно скъсали оковите на старите вярвания (или пък ги забравили някъде), опълчили им се без да искат и започнали да си изковават свои нови вярвания. Боговете не харесали тази идея и в продължение на седем години се опитвали да ги опитомят, вразумят, вкарат в правия път. Хората вътре се променили. Станали по-уверени, по-арогантни и започнали да си измислят нови грехове и забрани, които да нарушават. Старите вече не им били интересни. Боговете и това не харесали. Старите грехове им вършили отлична работа – защо да ги променят. Затова засипали града с малко огън, малко ги понаводнили, изпратили болести по добитъка, а после и по хората. Всеки здравомислещ религиозен фанатик би схванал намека, но, кой знае защо, те не били от схватливите. Затова боговете измислили план. Сключили сделка с… ами, не ги познавали. Те били едни от онези, дето  тропат по вратите и предлагат разни неща. Та, един ден на вратата на боговете се потропало и се появили… ами, никой не знае как изглеждали те. Боговете и на това не обръщат внимание, но обърнали внимание на следните две думи: “Ние можем да решим всичките ви проблеми” (тогава езикът бил различен). След като казали това, те влезли бавно в стаята, сервирали си кафе и се настанили на дивана. Боговете изучили и най-малката подробност от иначе семплия им вид. Толкова били погълнати от последните им думи, че забравили да попитат каква е цената – странно, имайки предвид, че именно боговете са измислили тази игра. За време, по-кратко от най-краткото време, боговете помислили, размисли и измислили, та накрая казали ДА. Всичко станало по-бързо и от всичкото всичко на света и те помислили, че са само един бог, който страда от раздвоение на личността или просто си говори сам от много дълго време. Казаното станало сторено, особено след като боговете го казват. Така че стореното просто имало нужда от известно време да се осъзнае, за да може светът да разбере за него и да го приеме. Тези, които продали на боговете решението на всички световни проблеми, били музиканти или поне като такива се били предрешили, когато влезли в първия от двата града. Имената им отдавна са забравени, затова нека наречем първия град с величественото име Първия град – вероятно и тогава името му е имало подобно значение. Тук стореното за малко да не стане сторено, защото за малко да не ги пуснат в града. В последния момент обаче се намерил формуляр йероглифнажирафче403, който заменял вече остарелия формуляр А403 (йероглифите тогава се считали за новото модерно) и който бил в изобилие на митническия пункт, но бил с изтекла дата на валидност, тъй като жреците нещо сгрешили и според техните изчисления пълна луна щяла да се появи след две денонощия, както било и описано във формуляра. Пълната луна обаче се появила предишната нощ и, според текстовете в държавен вестник, тези формуляри вече не били технически валидни. (за линия под текст – всъщност жреците си били направили правилно изчисленията, но боговете си били поиграли предишната вечер на зарчета и шотове и малко…) Та реалността е щяла да си има малко проблеми, задето много бърза да стане реална и не се съобразява с желязната логика на бюрокрацията. Все пак музикантите влезли в града. Това било и неговата гибел. Подробностите са си подробности, но тук реалността, поизпотена от големия гаф, който е щял да стане, запретнала ръкави и се захванала да си върши работата. Музикантите засвирили. Музиката им била хубава. Той и големият взрив навремето бил голям. Първо се заслушали хората, които били около тях. После хората, които били около хората, които били около тях. После нещата се случили светкавично, т.е. малко по малко. Хората млъкнали, котките спрели да мяукат, кучетата спрели да лаят, папагалите се почувствали тъпо и взели, че млъкнали и те. Това се проточило с часове. Музиката достигнала до целия град. Чувала се и в най-затънтените ъгълчета, и в най-дълбоките мази. Всички стояли и никой не правил нищо освен да слуша. То вече не било и слушане, било нещо друго. Никой не знае какво се родило в умовете и съзнанията на хората и съществата там. Знае се само, че по някое време станал пожар, после станал втори. Никой не бързал да го загаси, никой не си мръднал пръста за нищо – всички само слушали. Само няколко петела започнали да викат “пожар, пожар”, но после се усетили че са петли , а не папагали, почувствали се тъпо и млъкнали. Пожарите се разпространили, после се срещнали, здрависали се и градът изгорял. Никой не се спасил. Само няколко магарета се спасили, но се почувствали тъпо от този факт. Другият град, който по подобие на първия ще кръстим с второто възможно най-величествено име – Втория град, бил на отсрещния бряг на залива. Жителите му видели съдбата на Първия град и постъпили като истински граждани – почнали да се подиграват и се присмиват на съдбата на своите съюзници. Чували се думи като “Гледай ги тия от първия град колко са глупави”. Други казвали “Пада им се, защото са първи! Ние сме по-умни, затова сме втори” и т.н, и т.н. Но за едно нещо били прави. Първият град изгорял много бързо, защото бил изцяло от дърво. Такива били традициите, а с тях и градоустройствените разпоредби. Та когато вятърът, подпомогнат от огъня, вдигнал звуците на музиката, която по някаква причина все още звучала, и я понесъл към втория град… Не се случило точно същото, защото вторият град бил почти изцяло построен от глина и камък, и пожарът не успял да се разпространи. Тогава реалността изпратила едно сто и осемдесетметрово цунами да потопи втория град, защото вече ѝ било писнало от глупости. Всички измрели, с изключение на магарето и музикантите, за които, според намерени по-късно записи, се твърди, че са се появявали и другаде.
Боговете гледали глупаво. Те не точно това искали да се случи. т.е те не знаели какво точно искат да се случи, те никога не знаели, но обикновено когато нещо се случвало било нещо, което те искали да се случи.  А сега, когато не се случва това, което искат да се случи, те всъщност не знаят какво се е случило. Богове – иди ги разбери. Стояли с отворена уста, забравили ума и дума. Стояли така, забравили за всичко, докато всичко забравило за тях.