Ноли се събуди от чуруликането на птичките, отвори очи и се заслуша в бърборенето на братчето си в другата стая. Днес двамата щяха да прекарат денят си заедно и сами, защотото мама и тате бяха заминали да подреждат новият им дом. Ноли си изми зъбките и си сложи новата рокля на сини цветя. Усмивка блесна на лицето й и денят започваше чудесно да се подрежда. Тя отиде в кухнята и сложи  чайника на печката. Преди игрите имаше време за топъл чай с мед и една бисквита от бабините, която Ноли старателно беше скрила от братчето си. 

     Ноли обичаше Мориц, но понякога го намираше за много шумен. Той непрекъснато задаваше въпроси и разглеждаше всичко с любопитство. За своите 5 години Мориц беше едно будно и палаво братче, което Ноли трябваше да опитомява всеки ден. Често двамата заедно научаваха нови неща, спореха за играчки и всякакви дреболии. Ноли винаги отстъпваше първа, защото така я бяха научили вкъщи - тя беше по-голяма и трябваше да проявява разбиране към Мориц. А понякога да му дава и пример. 

    Чайникът весело пееше на печката и Ноли го взе, за да сипе в чашката си любимия си липов чай. Бабината бисквита се топеше в устата й и Ноли се замисли какво да прави с братчето си днес, така че да е интересно и за двамата. Изведнъж вратата се отвори и две хитри очички се ококориха насреща на Ноли. Мориц беше открил, че сестра му се е събудила и жадно разглеждаше ситуацията в кухнята. 

    - А пък аз открих къде живеят мравките - изчурулика бързо Мориц и запрепуска с босите си крачета из дървения кухненски под.

    Ноли го погледна учудено и проследи погледа му. Мориц гледаше единия край на масата,  където се беше образувала верига от мравки, пъплещи бързо от масата към единия от ъглите на кухнята. Там в една пукнатина, мравките изчезваха и се появяваха отново и отново. 

    - Недей да ги тормозиш - каза Ноли и посочи пукнатината - там живее тяхната майка и те се грижат за нея. 

    После Ноли проследи мравчената верига и забеляза, че мравките носят зрънца захар, посипана около захарницата за чай. В стройна колона мравките една след друга отмъкваха всяко зрънце захар и го зансяха в пукнатината. Всичко се случваше в строг ред и мравките работеха неуморно. Мориц дяволито погледна Ноли и тихо се приближи към ъгъла с пукнатината. Любопитството му го караше да погледно отблизо мравчения коловоз .

• • А мама Мравка голяма ли е ? - запита той сестра си. 
  • Вероятно е голяма, щом е майка , тя се грижи за тях и те се грижат за нея - отговори Ноли, поглеждайки брат си недоверчиво. - Ти нали знаеш, че за майките правим  всичко - добави тя и хвърли поглед към ъгъла с пукнатината.

    Изведнъж от някъде се появи една муха . Жуженето й стресна Ноли и тя недоволно зарея поглед по мухата. Ноли не обичаше мухите. Струваха й се много нахални и шумни, като големи самолети дето само бръмчат, а ползата им е никаква. Мухата летеше в кръг и по всичко личеше, че иска да опита от чая на Ноли. Беше вирнала хоботчето си и се опитваше да кацне на края на чашата. Сладката течност беше като магнит за мухата и тя бръмчеше нетърпеливо. Ноли замахна с ръка от погнуса. Тази муха, абсолютно неканена,  искаше да отпие от вкусния чай на Ноли. Всичко това се стори много весело на Мориц и той се разсмя от сърце.

    - Защо со толкова лоша?-  попита Мориц.- Сподели си чая с милата мухичка? - продължи да дразни сестра си малчуганът . 

    Ала Ноли имаше друга идея . Тя реши да отпрати мухата далеч от чая си и да сподели бабината бисквита с мравките. Но не щеш ли, както замахна с ръка към мухата, без да иска Ноли я удари и мухата падна на земята, мъртва. Всичко се случи толкова бързо, че Ноли изобщо не успя да се спре навреме. Мухата лежеше безжизнена на пода, а около нея започнаха да се трупат мравки. Мравките бяха толкова малки в сравнение с мухата, но пък бяха много на брой. Мориц гледаше всичко това с ококорени очи и зяпнала уста. Малката му главица не разбираше какво се случва с  мухата и защо мравките се събираха около мухата. 

    - Ноли, защо мухата не мърда?Лошо ли й е ?- чудеше се Мориц .

Ноли знаеше какво се случи, ала реши да не казва всичко на Мориц. 

    - Мравките, ще занесат мухата при майка си - каза тихо и кратко Ноли , с голяма въздишка. Сърцето й се късаше, въпреки че не обичаше мухата, Ноли искаше тя да живее. Сега обаче беше твърде късно. 

    Мравките опиваха да поместят мухата задружно , но тя беше твърде голяма . Всичките им усилия бяха напразни. Тогава една от мравките издърпа едното крило на мухата и то се откъсна. Мравката доволна завлачи крилото към пукнатината в ъгъла, където беше Царицата - майка. След нея всички останали мравки се втурнаха и за кратко мухата беше направена на части и мравките под ред я носеха в гнездото си. Всичко се случваше много бързо, а Ноли и Мориц наблюдаваха тихо .

След известно време мравките занесоха всичко от мухата в пукнатината си и двете деца останаха в пълна изненада. 

    - Значи мухата е умряла - запита Мориц сестра си. 

    - Да, Мориц, мухата за съжаление умря, а мравките я прибраха в гнездото си. Съжалявам, че се случи всичко това и трябваше да го видиш.- каза Ноли с тъга в гласа си. - Хайде да обърнем масата и да играем на лодка.

    Но Мориц не чуваше. Малката му главица не можеше да разбере защо мухата трябваше да изчезне и защо той не можеше да види дома на мравките. Ала сестра му не му остави време за чудене. Скоро двамата играеха на море и лодка, а инцидента с мухата беше забравен. Мравките продължаваха да пренасят захар от захарницата и животът си течеше нормално отново.