Приказка за правдата

Живели хората на земята за дълго време, но за туй дълго време ни един урок не са научили.

Един ветровит и студен ден един мъж, просто и обикновен селянин с малко, но не незначително имение, отишъл на разходка. Видял отдалеч на полето човек от съседно село. В разговора им, отронил думи съселянина, че беден бил и нямал за ядене ни зърно жито. Стихията реколтата опустошила всекиму. Замислил се човека, замислил, и измъмрил:

"Нямам за теб нищо и аз."

Ала не каза истината човека. Съселянина го излъга, но ума си не успя. Дълбоко в душата си знае, че има зал хляб в джоба си. Не желай той дори троха да откъсне ни от хляба, ни от сърцето си.

Тръгнали хората, един гладен, един сит, без дума повече измъмрена.

Дошли нови седмици и тръгнал мъжа с каруцата наоколо. Изведнъж пред кметството се спрял. Слезъл, па се поразтъпчил, запалил фас, изпушил го и го метнал на земята. Зърва в тоз момент обаче кмета. Мигновено кракът му мръднал да го скрие фаса, а устата да скрие следите:

"Здравейте уважаеми кмете."

"Добър ден и на Вас. Какво Ви води днес тука."

"Дошъл съм тук от края да почистя мизерията ни. Нали трябва у чистота да живеем."

"Много добро от ваша страна, господине."

Поприказвали известно време и ди тръгнал кмета. Ритнал фаса настрани и изпушил още един. Метнал го де и първия. Ала този не го изгасил напълно. И тъмън тръгва и огън пламва, обгръщащ селото в пламъщи опустошителни.

Всеки селянин там да го изгаси, без един. Бързо бе потушен, но бързо, небързо, все успял нечии дом да изгори. Дузина хора останали без подслон.

Дошъл царя да види това събитие. Видел го мъжът и отишъл при него. Представил се като богат човек, решил да дари за да се построят нови домове. Помолил го да му даде още, за да може цялата нужна сума да събере.

Дал му парите царя с любов към хората, но мъжът само една любов веч усеща - таз на парите. Добродетел бил тоз мъж, но добро само сторя на джоба си.

Мигом се прибира и почва да ги брои. Изведнъж се чува вратата да хлопа. Хукнал да скрие парите мъжът и отворил. Пред него стоял негов стар приятел.

Познавал той бе тоз човек от младини и му вярваше с все душа. Дошъл той пари да търси. Майка му пострадала в огъня и лекар и трябвало за да я излекува. Замислил се човека, поразмислил, и питал каква сума му трябва. Въпросът не бе зададен с намерение да отговори, той вече бе решил отговора предварително. Върнал му приятела отговор, но без момент да изчака получава тез думи:

"Аз такива пари нямам."

"На мен ми трябва поне малко, ще ти бъдат върнати скоро."

Отново получава студения отговор не. Без мисъл за стореното зло, мъжът тряска вратата пред приятеля и продължава да брои парите.

Ляга си човекът щастлив, но умът му го държи буден. Все го е държал така от време наред. Не му оставя капка сън, а само му повтаря злото като кошмарни видения.

Пее петел навън, слънцето тъмън се задава над планината и идва пак приятелят да търси пари с очакване днес да не е стиснат. Но той вече не е сред живите мъж.

Нощта за него бе тежка. Тъмън да заспи и хоп - дяволът го взел.

"Знаеш защо си тук, нали така?"

"Не" отговаря мъжа с тревога.

"Тъй ли? Може би селянина ще ти отговори."

"Спомням си аз. На човека доверие не му имах, че гладее. Хитри са простите селяни."

"Ти като по-умен можеш да кажеш кой стори пожара тогава." отвръща остроумно дявола.

"Аз бях. Но не с намерение да сривам."

"Добре го стори и големи пари дари на жертвите му да се оправят."

"Не съм, дори си взех. Щях да ги дам обаче."

"Щял си ти. Затова ги даде на приятеля си."

"И на него не ги дадох."

"Та разбра ли защо си тук?" пита повторно дявола.

"Вече разбрах." му отвръща мъжа.

"И знаеше ти, но не каза? Не щя да пророниш дума ала лесно си призна."

"Не знаех, че лошо некому съм сторил." отвръща мъжът на дявола.

"Ако тогава не знаеше, какво ти каза в тайна да ги пазиш тез слова. Що не ги каза щом за правилни ги счете?"

Тези думи моментално у мъжа нанесоха тежко поражение, но и невидимо за окото.

"А сега, " продулжи дявола "чакат те парите в ада. Пазеха ти място там. Пътя до там е вече оформен, осветен от всяка твоя лъжлива дума натам."

Ни дума повече се чу от двамата. Отворен бе мъжът през живота си, но сега дума не щя повече да пророни.